Определение № 50122 от 14.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1629/2022 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответницата Б. И. Д. като едноличен търговец „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ д-р Б. Д.“ чрез процесуален представител адвокат Е. С. срещу решение № 91 от 11.02.2022 г. по т. дело № 345/2021 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав в частта, с която е потвърдено решение № 260553 от 14.12.2020 г. по т. дело № 2254/2018 г. на Софийски градски съд, VI т. о., 19 състав в частта, с която Б. И. Д. като едноличен търговец с фирма „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ д-р Б. Д.“ е осъдена да заплати на „М. България“ ЕАД сума в размер 25 175,86 лв., представляваща главница по договор за банков кредит № BL 8747 от 14.09.2007 г., анекс № 1 от 3.04.2008 г. и анекс № 2 от 20.08.2009 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.10.2018 г., сума в размер 718,33 лв., представляваща лихва за забава, дължима за периода от 25.03.2016 г. до 03.08.2017 г., направените разноски за първоинстанционното производство в размер 1 035,76 лв. – държавна такса, и 222,65 лв. - за съдебно-счетоводна експертиза, които суми се дължат солидарно с И. Д. Д. като едноличен търговец с фирма „Балгер – И. Д.“, както и на основание чл. 78 ГПК сума в размер 72,24 лв. - юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е очевидно неправилно поради произнасяне от въззивния съд свръхпетитум, тъй като ищецът не е предявил самостоятелен иск срещу Б. И. Д. като едноличен търговец с фирма „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ д-р Б. Д.“, а само в солидарност с И. Д. Д. като едноличен търговец с фирма „Балгер – И. Д.“, но въззивният съд, освен, че е потвърдил първоинстанционния съдебен акт в частта, с която ответниците са осъдени солидарно да заплатят на ищеца посочените суми, е посочил, че потвърждава решението на СГС и в частта, с която Б. И. Д. като едноличен търговец с фирма „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ д-р Б. Д.“ е осъдена да заплати на „М. България“ ЕАД горепосочените суми. Настоящият съдебен състав счита, че изложените от касатора доводи представляват оплакване за недопустимост на въззивното решение в съответната част на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК.

Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е прозинесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, като и поради очевидна неправилност на решението:

1. а/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и наведените в тази насока доводи и възражения на страните?

б/ Непроизнасянето на САС по доводи, наведени във въззивната жалба и липса на каквито и да е мотиви относно необсъждането на тези доводи, обективирани във въззивната жалба, представлява ли процесуално нарушение, обуславящо допустимостта на касационната жалба?

2. а/ Каква е правната фигура на „съдлъжника“ в договора за банков кредит и по какъв начин се преценяват неговите отговорности?

б/ Как следва да се преценява дали едно лице, посочено като съдлъжник по договор за банков кредит е реален такъв /получател на каквато и да е част от кредита/ или има качеството на поръчител?

3. Какви професионални/функционални връзки следва да бъдат установени между търговеца – кредитополучател и физическото лице – съдлъжник, за да бъде елиминирано приложението на ЗЗП за „неравноправни клаузи“, направено своевременно с отговора на исковата молба?

Ответникът „М. България“ ЕАД чрез процесуален представител юрисконсулт С. Д. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В представения в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор излага съображения за основателност на предявените искове и неоснователност на направените от ответниците възражения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер 540 лв.

Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, изложени са касационни основания по чл. 281 ГПК и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Предявените с исковата молба от „М. България“ ЕАД срещу двамата ответници осъдителни искове са за заплащане в солидарност на претендираните суми: 42 111,63 лв. - главница по договор за банков кредит № BL 8747 от 14.09.2007 г., анекс № 1 от 3.04.2008 г. и анекс № 2 от 20.08.2009 г.; 10 427,72 лв. – възнаградителна лихва за периода от 21.09.2009 г. до 23.02.2011 г.; 91,94 лв. – наказателна лихва за периода от 21.10.2010 г. до 23.02.2011 г.; 5 718,02 лв. – лихва за забава за периода от 25.03.2016 г. до 03.08.2017 г. С първоинстанционното решение ответниците И. Д. Д. като едноличен търговец с фирма „Балгер – И. Д.“ и Б. И. Д. като едноличен търговец с фирма „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ д-р Б. Д.“ са осъдени да заплатят в условията на солидарна отговорност на „М. България“ ЕАД сума в размер 25 175,86 лв. - главница по договора за банков кредит и двата анекса, заедно със законната лихва, считано от 25.10.2018 г. до окончателното плащане, и сума в размер 718,33 лв. - лихва за забава за периода от 25.03.2016 г. до 03.08.2017 г. В останалата част исковете са уважени от СГС до пълния предявен размер само по отношение на ответника И. Д. Д. като едноличен търговец с фирма „Балгер – И. Д.“.

По повод на подадени от ответниците по исковата молба въззивни жалби Софийски апелативен съд се е произнесъл по предявените искове в рамките на обжалваемия интерес на всеки от въззивниците. В мотивите на въззивното решение съдебният състав въз основа на клаузата на чл. 7а, ал. 1 и ал. 2 и чл. 7б от договора за банков кредит е приел за установено, че Б. И. Д. като ЕТ „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ д-р Б. Д.“ е встъпила при условията на чл. 101 ЗЗД като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя И. Д. Д. като ЕТ „Балгер – И. Д.“ и че страните са уговорили солидарна отговорност между кредитополучателя и съдлъжника за изпълнение на задълженията по кредитния договор. След обсъждане на договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия - плюс“ № BL8747 от 15.09.2007 г., анекс № 1 от 3.04.2008 г., анекс № 2 от 20.08.2009 г., договор за прехвърляне на вземания № 5300/1945/21.06.2017 г. между „Юробанк България“ АД като правоприемник на „Българска пощенска банка“АД и „М. България“ ЕАД, както и заключението на ССЕ, въззивната инстанция е направила извод, че по отношение на ответника И. Д. Д. като едноличен търговец с фирма „Балгер – И. Д.“ искът за главница е основателен за сумата в размер 27 309,31 лв., заедно със законната лихва от 25.10.2018г. до окончателното плащане, като за разликата до пълния предявен размер 42 111,63 лв. искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност, а искът за мораторна лихва за периода от 25.03.2016 г. до 03.08.2017 г. върху непогасените по давност вноски, дължими за периода от 27.03.2013 г. до 15.09.2017 г., е основателен за сумата 2 838,54 лв., като за разликата до пълния предявен размер 5 718,02 лв. следва да бъде отхвърлен. По отношение на ответницата Б. И. Д. като едноличен търговец с фирма „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ д-р Б. Д.“ – солидарен длъжник, въззивният съд е приел, че дължи на „М. България“ ЕАД само сумата 25 175,86 лв. - главница по договора за банков кредит и двата анекса, ведно със законната лихва от 25.10.2018 г., и сумата 718,33 лв., представляваща лихва за забава, дължима за периода от 25.03.2016 г. до 03.08.2017 г.

В диспозитива на въззивния съдебен акт въззивната инстанция е посочила, че потвърждава решението на Софийски градски съд в частта, с която И. Д. Д. като едноличен търговец с фирма „Балгер – И. Д.“ е осъден да заплати на „М. България“ЕАД на основание чл. 99, ал. 3 връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 430 ТЗ сумата 27 309.31 лв., солидарно до размер на сумата 25 175,86 лв. с Б. И. Д. като едноличен търговец с фирма „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ д-р Б. Д.“, представляваща главница по договора за банков кредит и двата анекса, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 2 838,54 лв., солидарно до размер на сумата 718,33 лв. с втората ответница, представляваща лихва за забава за периода от 25.03.2016 г. до 3.08.2017 г., както и в частта, с която Б. И. Д. като едноличен търговец с фирма „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ д-р Б. Д.“ е осъдена да заплати на „М. България“ЕАД сумата 25 175,86 лв., представляваща главница по договора за банков кредит и двата анекса, ведно със законната лихва от 25.10.2018 г., и сумата 718,33 лв., представляваща лихва за забава, дължима за периода от 25.03.2016 г. до 03.08.2017 г. В диспозитива на въззивното решение в частта, потвърждаваща първоинстанционното решение по отношение на осъдителната част спрямо ответницата Б. И. Д. като едноличен търговец с фирма „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ д-р Б. Д.“, въззивният съд не е посочил, че сумата се дължи солидарно с ответника И. Д. Д. като едноличен търговец с фирма „Балгер – И. Д.“.

При съпоставяне на мотивите и диспозитива на обжалвания въззивен съдебен акт настоящият съдебен състав констатира, че въпреки формирания в мотивите извод, че Б. И. Д. като едноличен търговец с фирма „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ д-р Б. Д.“ е съдлъжник и е уговорена солидарна отговорност между кредитополучателя и съдлъжника за изпълнение на задълженията по процесния кредитен договор, въззивната инстанция не е отразила формираната воля по отношение на ответницата Б. И. Д. като едноличен търговец с фирма „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ д-р Б. Д.“ за солидарността на задължението.

Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че делото следва да се изпрати на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав за отстраняване на евентуално допуснатата очевидна фактическа грешка.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение