Решение № 359 от 16.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1209/2013 г.

Решение № 359 от 16.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1209/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 851 от 3.07.2013 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 1262 от 11.10.2012 г. по гр. д. № 928/2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е обезсилено решение № 113 от 14.10.2010 г. по гр. д. № 116/2010 г. на Хасковски окръжен съд и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 270, ал. 3 ГПК и чл. 271 ГПК относно правомощията на въззивния съд при констатация за дадена от първоинстанционния съд неправилна правна квалификация на спорното право. Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, предмет на делото е спорното субективно материално право, претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска, а правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато съдът се е произнесъл съобразно въведените в исковата молба твърдения в рамките на въведените от ищеца основание и петитум, постановеното решение е допустимо, независимо дали правната квалификация на иска е определена точно. Неправилната правна квалификация е порок, водещ до неправилност на решението (постановяването му в нарушение на материалния закон), но не и до неговата недопустимост, поради което въззивният съд следва сам да определени точната квалификация на иска, произнасяйки се по съществото на делото. В този смисъл е решение № 45 от 20.04.2010 г. по т. д. № 516/2009 г., II т. о, ВКС; решение № 71 от 2.02.2010 г. по гр. д. № 138/2009 г. на ВКС, III г. о., решение № 398 от 25.05.2010 г. по гр. д. № 738/2009 г., IV г. о. ВКС; решение № 494/15.06.2010 г. по гр. дело № 673/2010 г., IV-то гр. отд. на ВКС; решение № 593/7.10.2010 г. по гр. д. № 1484/2009 г., IV-то г. о. ВКС; решение от 20.02.2012 г. по гр. д. № 658/2011 г. II г. о. ВКС; 8.03.2011 г. по гр. д. № 127/2010 г. IV г. о. на ВКС и решение от 23.07.2010 г. по гр. д. 92/2009 г. IV г. о ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В обжалваното въззивно решение на Пловдивски апелативен съд е прието, че с решение № 113 от 14.10.2010 г. по гр. д. № 116/2010 г. на Хасковски окръжен съд са отхвърлени обективно съединени искове, квалифицирани с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предявени от М. [фирма] в ликвидация, [населено място] против [община] за сумата 55494,70 лева, представляваща получени наеми от недвижими имоти в периода от 1.04.2003 г. до 1.11.2005 г. Прието е, че предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 93 ЗС, тъй като въведените от ищеца твърдения са, че ответникът е събирал граждански плодове от собствения му имот, отдавайки го под наем на трети лица. Приемайки, че дадената неправилна правна квалификация е довела до недопустимост на съдебния акт, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, връщайки го за ново разглеждане от друг съдебен състав на основание чл. 270, ал. 3 ГПК. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от [община] се поддържа, че първоинстанционният съд е разгледал предявения от ищеца иск; че допуснатият порок при определяне на правната квалификация на иска обуславя неправилност на решението, без да влияе върху допустимостта му, поради което въззивният съд е следвало да се произнесе по съществото на спорното право. Ответникът по касационната жалба М. [фирма] в ликвидация, [населено място] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания против обжалваното въззивно решение са основателни. В нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 270, ал. 3 ГПК и чл. 271, ал. 1 ГПК, въззивният съд е обезсилил валидно и допустимо първоинстанционно решение при констатация за порок, сочещ за постановяването му в нарушение на материалния закон. При условията на чл. 271, ал. 1 ГПК, при определяне на различна правна квалификация, въззивният съд е следвало да отмени решението на Хасковски окръжен съд и да определи сам точната квалификация, произнасяйки се по съществото на предявения иск. Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да се произнесе по съществото на спорното материално субективно право, съобразявайки указанията, дадени с отменително решение № 175 от 23.07.2012 г. по гр. д. № 1244/2011 г. III г. о. ВКС, воден от което Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,