Решение № 5043 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12134/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от община Радомир, представлявана от кмета К. Стоев против Решение № 1691/21.10.2025г., постановено по адм. дело № 308 по описа на Административен съд – Перник за 2025г., с което касационният жалбоподател е осъден да заплати на И. Р. А. сума в размер на 1000.00 лв. (хиляда лева), съответстващи на 511.29/петстоин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента и сума в същия размер на Г. Р. А., които суми представляват обезщетение за причинени неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна Заповед № 664 от 19.07.2024г. на кмета на община Радомир, ведно със законната лихва, считано от 20.06.2025 г., до окончателното изплащане на сумите. С решението, община Разомир е осъдена да заплати на всеки от двамата ответници по касация разноски в размер на 410.00 лв. (четиристотин и десет лева), съответстващи на 209.63/ двеста и девет евро и шестдесет и три евроцента/. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания за отмяна, предвидени в чл.209, т.3 от АПК. Процесуалното нарушение, допуснато от съда се изразява в недопускане на съдебно-техническа експертиза, която да установи обстоятелства касаещи законността на изградената в имота на ответниците ограда, чието събаряне е наредено с цитираната по –горе отменена заповед на кмета на община Радомир. Нарушението на материалния закон и необосноваността на решението се изразяват в необсъждане на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което съдът е извел неправилни правни изводи за наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на общината. Сочи, че в случая не е налице пряка причинна връзка между твърдените от ищците вреди и отменения административен акт, доколкото ответниците са оградили неправомерно част от улица и дори реално да са претърпели описаните неимуществени вреди, те са в резултат единствено на тяхното неправомерно поведение – поставяне на ограда, в нарушение на закона. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на друг, по същество, с което исковете за причинени неимуществени вреди да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана, както и присъждане на разноски за двете инстанции. В отговор, И. Р. А. и Г. Р. А. чрез адв.Г. Ценев оспорват касационната жалба с доводи за нейната неоснователност и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Посочват, че основните оплаквания са неотносими към предмета на спора, тъй като касаят законосъобразността на Заповед № 664 от 19.07.2024г. на кмета на община Радомир, която заповед е отменена с влязло в сила решение, поради което се ползва със сила на пресъдено нещо и този въпрос не може да се пререшава в настоящото производство. В с.з., касационният жалбоподател не изпраща представител, а ответниците се явяват лично и с адв.Ценов, който оспорва касационната жалба по изложените в писмения отговор съображения. Претендира разноски за касационната инстанция по представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АС- Перник е образувано по субективно съединени искове, предявени от И. Р. А. и Г. Р. А. чрез адв. Ценев – АК Перник, срещу община Радомир за заплащане на обезщетение в размер на 2000.00 лв., по 1000.00 лв., за всеки от ищците, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното му изплащане, за причинени неимуществени вреди в периода от 15.08.2024г. до 02.04.2025г. вследствие на отменена като незаконосъобразна по съдебен ред с Решение № 2180 от 10.12.2024г., постановено по адм. дело № 555/2024г. по описа на Административен съд – Перник, оставено в сила с Решение № 3493 от 02.04.2025г., постановено по адм. дело № 1339/2025г. по описа на ВАС заповед № 664 от 19.07.2024г. на кмета на община Радомир. С отменената заповед е било наредено премахването оградата на съсобствения им недвижим имот - [УПИ], от кв. 64а, по плана на [населено място], община Радомир. Ищците са преживяли стрес, притеснение и страх от реална възможност да бъде премахната принудително оградата на съсобствения им недвижим имот. Негативните изживявания и тревогата са били засилени и с оглед допуснатото предварително изпълнение на заповедта. От фактическа страна, административният съд е установил, че по силата на [нотариален акт], том III, рег. № 3455, дело № 462 от 13.08.2020г. (лист 33-34 от адм. дело 555/2024г.), И. Р. А. и Г. Р. А., са собственици, при равни квоти, на [УПИ], от кв. 64а, по плана на [населено място], община Радомир, ведно с построената в него масивна вилна сграда и масивна стопанска сграда. Със Заповед № 664 от 19.07.2024г. на кмета на община Радомир, на основание чл. 195, ал. 5, във вр. с чл. 196, ал. 3 от ЗУТ, е наредено да се премахне оградата на [УПИ], от кв. 64а, по плана на [населено място], община Радомир, поради изграждане на посочения строеж в несъответствия с предвижданията на действащия устройствен план на [населено място], община Радомир. Заповед № 664 от 19.07.2024г. е оспорена по съдебен ред и отменена като незаконосъобразна с влязло в сила на 02.04.2025г. Решение № 2180 от 10.12.2024г., постановено по адм. дело. № 555/2024г., по описа на Административен съд Перник. В хода на съдебното производство по оспорване на административния акт, с Определение № 1626 от 18.09.2024г., постановено по адм. дело. № 555/2024г., по описа на АС- Перник, решаващият състав е отхвърлил искането на И. Р. А. и Г. Р. А. за спиране, на допуснатото по силата на чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ, предварително изпълнение на Заповед № 664 от 19.07.2024г. на кмета на община Радомир. Определението на административния съд е оставено в сила с Определение № 11726 от31.10.2024г. по адм. дело № 10162/2024г., по описа на ВАС. По делото са събрани гласни доказателства като са разпитани двама свидетели- С. М., майка на ищците и Л. Л.. От показанията на св. С. М. е установено, че след като синовете й са получили съобщение от община Радомир, че предстои премахване на оградата на имота им в [населено място], където през по-голямата част от годината тя живее заедно с тях, е настъпила негативна промяна в поведението и в отношенията им. Станали са неспокойни, тревожни, притеснени от предстоящото принудително премахване на оградата. Споделя, че синовете й са преживели ситуацията по-тежко от нея, тъй като тя повече се е тревожела за тях. Уточнява, че оградата е изградена от мрежа и бетон и че всички са били под напрежение и стресирани предвид средствата и усилията, вложени при изграждането й, както и сантимента,че оградата е изградена от бащата на ищците. От показанията на свидетеля Л. Л. се установява, че след получаване на „писмото“ от община Радомир, за ищците е настъпил момент на много голямо напрежение, страх и стрес. Л. споделя, че за нея причината, за страха и стреса преживян от тях, се дължи на издадената „заповед“, тъй като И. и Г. постоянно правят подобрения в имота си и постоянно са там. С обжалваното решение, община Радомир е осъдена да заплати на И. Р. А. сума в размер на 1000.00 лв. (хиляда лева), съответстващи на 511.29/петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента и сума в същия размер на Г. Р. А., които суми представляват обезщетение за причинени неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна Заповед № 664 от 19.07.2024г. на кмета на община Радомир, ведно със законната лихва, считано от 20.06.2025 г., до окончателното изплащане на сумите. Община Радомир е осъдена да заплати на ищците и разноските по делото в размер на 410.00 лв. (четиристотин и десет лева), съответстващи на 209.63/ двеста и девет евро и шестдесет и три евроцента/ за всеки от ищците. За да постанови този резултат и съобразявайки установеното от фактическа страна, съдът е изложил подробни мотиви, че ищците при условията на пълно и главно доказване са успели да установят наличието на предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на исковите си претенции за обезщетение за неимуществени вреди и съответно за ангажиране на отговорността на община Радомир. Прието е, че по делото е доказано наличието на отменен незаконосъобразен акт на кмета на общината, настъпили в резултат на този акт неимуществени вреди, както и причинно-следствена връзка между тях. Административният съд е приел, че предявената искова претенция за неимуществени вреди е доказана по основание и размер, поради което съобразявайки чл. 52 ЗЗД и принципа за справедливост е посочил, че справедливото обезщетение в този случай е в размер на 1 000 лв. или тяхната равностойност в евро в размер на 511.29/ петстотин и единадесет евро и двадесет и девет евроцента/за всеки от ищците. Решението е правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, в настоящия случай – община Радомир. В случая, както правилно е приел решаващият съд, безспорно е установено наличието на всички предпоставки за основателност на подадения иск за обезщетение за неимуществени вреди от И. Р. А. и Г. Р. А.. Правилно е прието от административния съд наличието на отменен по съответния ред административен акт – Заповед № 664 от 19.07.2024г. на кмета на община Радомир,издадена на основание чл. 195, ал. 5, във вр. с чл. 196, ал. 3 от ЗУТ, е наредено да се премахне оградата на [УПИ], от кв. 64а, по плана на [населено място], община Радомир, отменена като незаконосъобразна с влязло в сила на 02.04.2025г. Решение № 2180 от 10.12.2024г., постановено по адм. дело. № 555/2024г., по описа на Административен съд Перник. С цитираното решение, заповедта е отменена като незаконосъобразна като издадена в нарушение на изискванията за форма, допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, нарушение на материалноправните разпоредби и целта на закона. Следователно е осъществен първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал,1 от ЗОДОВ- незаконосъобразен акт, издаден при и по повод изпълнение на административна дейност. Правилно, решаващият състав е посочил, че изложените от страна на община Радомир аргументи за материална законосъобразност на отменения административен акт/ които на практика се повтарят и в касационната жалба/, както и възможността за образуване на ново административно производство за премахване на процесната оградата не са релевантни към предмета на спора в настоящото производство. Дали процесната ограда е изградена в съответствие със законовите разпоредби и има ли издадени за нея строителни книжа или не, са въпроси, които стоят извън обхвата на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отмяната на заповедта е факт и е предпоставка за допустимост на предявените искове. Съдебното решение, постановено по адм. дело. № 555/2024г., по описа на Административен съд Перник се ползва със сила на пресъдено нещо и в рамките на настоящото производство спорът не може да бъде пререшаван. Изложените мотиви се отнасят и относно възражението на касационния жалбоподател за „съпричиняване“ на вредоносния резултат. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност или акт, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт, и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Причинените неимуществени вреди и пряката причинно-следствена връзка между отменения административен акт и настъпването им се установява от разпита на двамата свидетели, които безпротиворечиво и безспорно установяват, че след датата на съобщаване за издадения незаконосъобразен акт на кмета на община Радомир - 15.08.2024г. (известие за доставяне лист 30 от адм. дело № 555/2024г по описа на Административен съд - Перник), за ищците И. Р. А. и Г. Р. А. е настъпил период на силно негативни емоции, свързани със страховете им да не бъде съборена оградата на собствения им имот. Житейски оправдан и логичен е изводът, че в процесния период, до окончателната отмяна на незаконосъобразната заповед – 02.04.2025г., същите са преживяли притеснения и тревожност с интензитет, различен от този в нормалното им ежедневие. Правилно съдът е посочил, че сама по себе си, новината, че следва да премахнат сами оградата на имота си/ която се установява, че е изградена от баща им и е масивна, което предполага средства и усилия за изграждането й/ до дата 30.09.2024г., като в противен случай, същата ще бъде съборена принудително, предполага състояния на негативни емоции, стрес и притеснения за собствениците на имота. Към емоционалния им дискомфорт следва да се прибави и допуснатото по силата на закона- чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ предварително изпълнение на заповедта. Налице са и другите елементи от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на община Радомир- неимуществени вреди, които са и в причинно-следствена връзка с отменената, като незаконосъобразна Заповед № 664 от 19.07.2024г. на кмета на община Радомир. Настоящата инстанция счита, че при определянето на размера на дължимото обезщетението за неимуществени вреди, причинени на И. Р. А. и Г. Р. А. от незаконосъобразната заповед за принудително премахване на изградената в имота им масивна ограда, административният съд е спазил принципа за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, и правилно е определил размера. При определянето му имат значение интензитета и продължителността на търпените негативни емоции. Изложените от съда мотиви в тази насока се споделят изцяло и не следва да ги преповтарят, а на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се извърши препращане към тях. Правилно е уважен и акцесорния иск за лихви, както и са присъдени разноски в съответствие с представените доказателства за договорено и платено адвокатско възнаграждение. По изложените мотиви, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не страда от твърдяните пороци и липсват касационни основания за отмяната му. Решението е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно се явява своевременно направеното искане за присъждане на разноски в полза на ответниците по касационната жалба. Видно от представения списък за разноски и приложените два договора за правна защита и съдействие, договореното и платено адвокатско възнаграждение от всеки един от тях е в размер на 255.65 евро. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, състав на Трето отделение,