Решение № 37 от 29.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 241/2011 г.

Решение № 37 от 29.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 241/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Й. и Л. Г. Ж. срещу решение № III-135 от 02.11.10 г. по гр. д. № 1264/10 г. на Бургаския окръжен съд. Жалбоподателите поддържат, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на доводите на страните и всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка, поради което неправилно е приел, че те нямат права върху спорната тоалетна. Ответниците в производството Т. И. К., И. В. К., Г. И. Ч. и Е. Г. Ч. оспорват жалбата. Повторно повдигат въпроса за нейната допустимост, като представят данъчна оценка от 24.11.11 г. Настоящият състав счита, че след допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК няма основание за преразглеждане на въпроса за наличието на условието на чл. 280, ал. 2 от ГПК, още повече, че данъчната оценка, на която се позовават ответниците, е представена едва в касационното производство, след постановяване на определението по чл. 288 от ГПК. По съществото на делото: С определение № 911 от 10.10.11 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК по въпроса за прилагането на чл. 188 от ГПК (отм.), сега чл. 235 от ГПК. За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав намира следното: С обжалваното решение състав на Бургаския окръжен съд е потвърдил решение № 666 от 05.05.10 г. по гр. д. № 6983/09 г. на Бургаския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Е. Й. и Л. Ж. срещу Е. Ч., Г. Ч., Т. К. и И. К. иск за установяване правото на собственост на ищците върху * ид. част от тоалетна, представляваща обща част на сградата, с площ от 3 кв. м., изградена в югозападната част на партерния етаж в жилищната сграда в [населено място], ул. "С." № 26. Въззивният съд е приел, че по нотариални актове № 31/2004 г., № 128/2005 г. и № 127/2006 г., процесната тоалетна фигурира като собственост на ответниците. Възражението на ищците, че тези нотариални актове са им непротивопоставими за разликата над * ид. част от тоалетната, тъй като тя представлява обща част на сградата, въззивният съд е приел за неотносимо към правния спор, тъй като предмет на делото е установяване на собствеността на ищците, а не признаване за установено, че ответниците нямат права върху * ид. част от вещта. Ищците не са представили доказателства, че техните праводатели или те самите при условия на наследствено правоприемство са придобили собственост върху вещта. Не било установено също, че тоалетната е обща част на сградата, тъй като вещото лице не е имало задача да извършва оглед и да отговаря на въпроси, свързани с тази тоалетна. Настоящият състав счита, че въззивното решение е в противоречие със задължителната практика на ВКС по прилагането на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.), която включва решения по чл. 290 от ГПК - решение № 450 от 21.07.09 г. по гр. д. № 3547/08 г. на ВКС, II ГО; решение № 570 от 06.11.09 г. по гр. д. № 4112/08 г. на ВКС, II ГО; решение № 796 от 02.02.11 г. по гр. д. № 1660/09 г. на ВКС, I ГО и др. В тях най-общо се приема, че въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. В настоящия случай въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка, както и неизясняване статута на процесната тоалетна. Нотариалните актове, на които се е позовал въззивния съд, установяват правото на собственост на ответниците върху апартамент с площ от 114,65 кв. м., находящ се на първия жилищен етаж от триетажната сграда в [населено място], [улица], състоящ се от четири стаи, кухня, вестибюл, тоалетна на партерния етаж и избено помещение в сутерена. От това описание следва, че тоалетната не е част от жилището на ответниците, тъй като се намира на друг етаж в същата сграда и това прави вероятно твърдението на ищците, че тя е обща част на сградата. Съдът не е извършил съпоставка на тези по-нови нотариални актове с по-ранните актове за собственост на праводателите на ответниците. Ако беше сторил това, щеше да установи, че в нот. акт № 80/63 г., с който непрекият праводател на ответниците И. Г. Ч. е закупил две стаи, салон и черна кухня от втория /първия надпартерен/ етаж, не фигурира тоалетна. Такава тоалетна не фигурира и в нотариалния акт № 113/63 г., с който той продава 1/3 ид. част от имота си на своята дъщеря Т. Ч.; в нотариалния акт № 17/73 г. за поправка, в който е добавено, че предмет на продажбата е и 1/4 ид. част от съществуващата в мястото барака и 25/100 ид. части от общите части на сградата, както и в нот. акт № 44/1975 г., с който И. Г. Ч. закупува останалата част от апартамента, "целият състоящ се от четири стаи, салон, кухня, бокс и стопанска тераса". От съвкупната преценка на тези доказателства следва, че в документите за собственост на праводателите на ответниците не фигурира тоалетна в партерния етаж. Ако е имал съмнение дали по архитектурен проект и по своето местоположение процесната тоалетна представлява обща част на сградата, както твърдят ищците, или е принадлежност към жилището на ответниците или към някой от магазините на партерния етаж, въззивният съд е следвало да допусне служебно експертиза за изясняване на това обстоятелство. Приетото в т. 11 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС за служебното допускане на експертизи от съда се прилага и при действието на новия ГПК. Липсата на яснота по този въпрос налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,