Решение № 388 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1975/2010 г.

Решение № 388 от 17.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1975/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. С., подадена срещу тази част на решение № 405/24.09.2010 г. по гр. дело № 682/2010 г. на Софийския окръжен съд, с която, при постановена частична отмяна на първоинстанционното решение № 94/7.06.2010 г. по гр. дело № 534/2009 г. на Елинпелинския районен съд, частично е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу [фирма], иск за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето 1.10.2009 г. - 21.03.2010 г., през което е останала без работа поради незаконното уволнение, извършено със заповед № 13/30.09.2009 г. на ръководителя на ответното дружество, а именно - в частта му за разликата над сумата 8 550 лв. до сумата 10 321.40 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.11.2009 г. до окончателното изплащане. С определение № 936/8.07.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК - по процесуалноправния въпрос относно установяване размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, при отчитане и преценка на всички представени по делото доказателства, относими към размера на получаваното от работника или служителя брутно трудово възнаграждение, разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените и представени от страна на жалбоподателката съдебни решения, а именно: решение № 854/30.05.2006 г. по гр. дело № 2670/2003 г. на III-то гр. отд. на ВКС, решение № ХII-1043/17.06.2008 г. по гр. дело № 729/2008 г. на Бургаския районен съд и решение от 20.08.2008 г. по гр. дело № 57/2008 г. на Етрополския районен съд. В касационната жалба на ищцата се излага оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поддържа се, че въззивният съд не обсъдил всички доказателства, приети по делото, неправилно не кредитирал заключението на съдебно-счетоводната експертиза, а приел, че жалбоподателката не била ангажирала доказателства за по-висок от посочения в допълнително споразумение размер на получаваното от нея основно трудово възнаграждение от 1 500 лв., в това число допълнително възнаграждение за трудов стаж, извънреден труд и други. В тази връзка се изтъква и че по делото е приет като доказателство, обсъден от първоинстанционния съд, фиш за работната заплата за месец септември 2009 г., издаден от ответника, от който било видно, че жалбоподателката получила брутно трудово възнаграждение в размер 1 734 лв., каквото било и заключението на вещото лице относно месец август 2009 г. Жалбоподателката-ищца претендира и присъждане на пълния размер от 1000 лв. на разноските за въззивната инстанция и разноските за касационната инстанция. Ответното [фирма] не е подало отговор на касационната жалба, като не заявява становище и в откритото съдебно заседание. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, по поставения правен въпрос, и като провери съгласно чл. 290, ал. 2 от ГПК правилността на въззивното решение в обжалваната част, намира следното: С необжалваната и влязла в сила част на въззивното решение е уважен обуславящият иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като е отменено незаконосъобразното уволнение на ищцата, извършено на 1.10.2009 г. със заповед № 13/30.09.2009 г. на ръководителя на ответното дружество. Безспорно е също, че ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение в течение на периода 1.10.2009 г. - 21.03.2010 г. За да отхвърли предявения по делото иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ в частта за разликата над сумата 8 550 лв. до присъдения от първоинстанционния съд размер от 10 321.40 лв. за този период, въззивният съд не е кредитирал приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, с мотива, че то не съдържа данни по какъв начин е формирано брутното трудово възнаграждение на ищцата в посочения от експерта размер 1 734 лв. Прието е също, че ищцата не била ангажирала доказателства за по-висок от посочения в представено по делото допълнително споразумение от 9.09.2008 г., размер на получаваното от нея основно трудово възнаграждение от 1 500 лв., в това число допълнително възнаграждение за трудов стаж, извънреден труд и други. Въззивният съд не е обсъдил в тази връзка, обаче, приетият като писмено доказателство по делото още в първоинстанционното производство и изтъкнат в касационната жалба, фиш за работна заплата за месец септември 2009 г., издаден от ответника, от който е видно, че ищцата е получила брутно трудово възнаграждение за този пълен отработен от нея месец, предхождащ датата на уволнението й 1.10.2009 г., в размер 1 734 лв. Не е обсъдено също така, приетото в първоинстанционното производство поименно щатно разписание на длъжностите при ответника към 30.09.2009 г., в което срещу името и длъжността на ищцата се сочи брутно трудово възнаграждение в същия размер 1 734 лв., от които 1 500 лв. - основно месечно възнаграждение и 15.6% върху него - допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. По посочения по-горе процесуалноправен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване и който е разрешен от въззивния съд в противоречие с представените от жалбоподателката, посочени по-горе съдебни решения, съдебната практика е уеднаквена принципно - при значително по-широка формулировка на процесуалноправния въпрос (не само по повод установяване размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ) с постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 217/9.06.2011 г. по гр. дело № 761/2010 г. на ВКС, IV-то гр. отд. В него е прието, че съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 от ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Така даденото разрешение се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. То е възприето и в посочените и представени от жалбоподателката съдебни решения, на които противоречи въззивното решение по настоящото дело, респ. то противоречи и на посоченото решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. От изложеното следва и изводът, че като е обсъдил във връзка с размера на процесното обезщетение само част от събраните по делото доказателства - единствено експертното заключение по делото и допълнителното споразумение от 9.09.2008 г. между страните, респ. - като не е обсъдил останалите събрани писмени доказателства, които са относими за изясняването на този спорен въпрос, а именно - фиша за работна заплата на ищцата за месец септември 2009 г. и щатното разписание на длъжностите при ответника към 30.09.2009 г., въззивният съд е допуснал, соченото от ищцата-касатор съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това е довело и до нарушение на материалноправните разпоредби на чл. 225, ал. 1, във вр. с чл. 228, ал. 1 от КТ, тъй като въззивният съд неправилно е приел за база за изчисляване на размера на процесното обезщетение уговореното между страните основно месечно възнаграждение в размер 1 500 лв., вместо релевантния и доказан по делото размер от 1 734 лв. на брутното трудово възнаграждение, получено от ищцата за пълния отработен от нея месец септември 2009 г., предхождащ датата на незаконното й уволнение - 1.10.2009 г. От горното следва, че предявеният по делото иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за процесния период 1.10.2009 г. - 21.03.2010 г. (5 месеца и 21 дни, от които 14 - работни) е основателен общо за сумата 9 826 лв. Това налага отмяна, като неправилно, на въззивното решение в обжалваната му отхвърлителна част досежно разликата над сумата от 8 550 лв. до горната сума 9 826 лв. и уважаване на иска и за тази разлика, възлизаща на сумата 1 276 лв., ведно с претендираната законната лихва върху нея, считано от датата на подаването на исковата молба в съда - 27.11.2009 г. до окончателното изплащане. В останалата обжалвана част - за разликата над сумата 9 826 лв. до сумата 10 321.40 лв., въззивното решение следва да се остави в сила, като правилно като краен резултат в тази негова обжалвана част. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендираните и направени от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред касационната съдебна инстанция, съразмерно с уважаваната част от иска, а именно - сумата 461.01 лв. За производството пред въззивната съдебна инстанция ищцата е направила разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер 650 лв. (а не в размер 1 000 лв., както се сочи в касационната жалба - договореният размер на това адвокатско възнаграждение). При това положение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът й дължи сумата 637.96 лв. - разноски за въззивното производство, съразмерно с уважената част от предявените по делото искове; респ. - над присъдените от въззивния съд 613 лв., ответникът дължи на ищцата още сумата 24.96 лв. От това следва, че с настоящото решение ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата общо сумата 485.97 лв. - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Също предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът дължи и следва да бъде осъден да заплати следващите се държавни такси, съразмерно с уважената в настоящото производство част от иска, а именно: сумата 51.04 лв. - по сметка на първоинстанционния съд, сумата 25.52 лв. - по сметка на въззивния съд и сумата 25.52 лв. - по сметка на ВКС. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение