Определение № 650 от 16.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2836/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Д. Ч., представляван от адвокат Д. С., срещу определение № 468 от 16.06.2014 г. по ч. т. д. № 1543/2014 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С обжалвания акт е оставена без разглеждане подадената от същото лице частна жалба срещу определение от 25.11.2013г. на Софийски апелативен съд, постановено по гр. д. № 3576/2014 г., с което е оставена без уважение молбата му за отвод на съдебния състав и делото е насрочено за разглеждане в открито заседание. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното определение с твърдението, че е неправилно и незаконосъобразно. Изложените от него съображения, обаче, не касаят самия обжалван акт, а са свързани с поддържаното становище по същество за наличие на основание за отвод на въззивния съдебен състав поради неговата предубеденост. Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от И. Д. Ч. частна жалба срещу постановеното от Софийски апелативен съд определение от 25.11.2013г. по гр. д. № 3576/2014 г., с което е оставена без уважение молбата му за отвод на съдебния състав и делото е насрочено за разглеждане в открито заседание, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че това определение не подлежи на касационен контрол, тъй като няма характер на преграждащо, нито неговата обжалваемост е предвидена изрично в процесуалния закон. Определението е правилно. Изцяло следва да бъде споделен изводът на първия тричленен състав за отсъствие на предпоставките по чл. 274, ал. 1 ГПК, при които е допустимо обжалването на постановените от съда определения. Съгласно чл. 22, ал. 2 ГПК, съдът сам решава да приеме или не направения му отвод, като законът не е предвидил възможност за обжалване на този негов акт, т. е. не е налице хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. От друга страна, доколкото отказът да се приеме отвода не препятства разглеждането на делото, липсва и другата законова хипотеза за обжалваемост на определенията – тази по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Ето защо, постановеният от първия тричленен състав акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК