Определение № 292 от 05.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4475/2008 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], гр. Ст.З. срещу определение № 392 от 18.08.2008 г. по г. д. № 316/2008 г. на Русенския окръжен съд. Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно. Ответниците по частната жалба не са подали писмен отговор. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, Ш г.о. намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С определението, чиято отмяна се иска е оставена без уважение молбата на [фирма], с която е поискана частична отмяна на обезпечителна мярка - спиране изпълнението по изп.д. № 7464/2003 г. на СИС при Р. по отношение на имота, предмет на предявеният от Д. Г. иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ вр. чл.336, ал.1 ГПК /отм./, като спирането се отнася само до апартамента, предмет на предявения иск. Според жалбоподателят въззивният съд неправилно се произнесъл по искане за отмяна на допуснатата обезпечителна мярка, а не по искането с което е сезиран- за замяна. Върховният касационен съд, състав на III г.о. намира следното: В молбата до Русенския окръжен съд [фирма] е поискал замяна на обезпечителната мярка- спиране изпълнението по изп.д. № 7464/2003 г. на СИС при Р., като е поддържал, че мярката следва да се измени в смисъл, че спирането се отнася само до апартамент № 2, находящ се на втори етаж на жилищната сграда намираща се в [населено място], [улица]. В. съд е квалифицирал искането като такова, с което се иска частична отмяна на допуснатото обезпечение, а не за замяната му с друг вид обезпечение и е оставил без уважение молбата. Разпоредбата на чл.317, ал.1 ГПК /отм./ предвижда възможност съдът да допусне замяна на един вид обезпечение с друг. В случая в молбата на жалбоподателя не се съдържа искане за замяна, а искане за частична отмяна на допуснатото обезпечение. Според жалбоподателят с допуснатата обезпечителна мярка е спряно изпълнението по изп. дело изцяло, като искането е спирането да се отнася само до апартамента, за който Д. Г. е предявила иск по чл.336, ал.1 ГПК /отм./. От изложените обстоятелства в молбата и заявеното искане съдът след като е констатирал, че с определение от 5.07.2006 г. по гр.д. № 2988/2006 г. Р. е допуснал обезпечение по предявения от Д. Г. срещу [фирма], [фирма], Г. Я. и Ж. Ж. иск по чл.336, ал.1 ГПК /отм./ вр. чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на ответниците, че [фирма] не е собственик на апартамент № 2, с площ от 148.77 кв.м., находящ се на втори етаж на жилищната сграда намираща се в [населено място], [улица], чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 7464/2003 г. на СИС при Р. само по отношение на този имот, а не спиране изцяло на изпълнителните действия по посоченото дело е приел, че искането е Определение на Върховния касационен съд III г.о. за частична отмяна на обезпечителната мярка. Приел е, че не са налице законовите предпоставки за това- исковият процес е висящ и е оставил молбата без уважение. Правилно е квалифицирано искането за частична отмяна на съществуващото обезпечение, а не за замяна с друг вид такова. Правилно е прието, че не е налице хипотезата на чл.321, ал.2 ГПК /отм./ и молбата на жалбоподателя е оставена без уважение. Изложеното налага извода, че не са налице сочените в частната жалба отменителни основания, поради което Върховният касационен съд, състав на III г.о.