Решение № 12896 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15103/2014 г.

Решение № 12896 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15103/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Син" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. "Хаджи Димитър Асенов" № 39, ет. 3, ап. 9 /съдебен адрес: гр. Стара Загора, бул. "Цар Симеон Велики" № 112, ет. 4, офис 3/, подадена чрез процесуалния му представител адв. Кордов, против решение № 2193/23.10.2014 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 3309/2013 г., в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 261101157/30.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 803/22.08.2011 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-100/20.01.2010 г. /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че РА е нищожен като издаден след проведено ревизионно производство, възложено от некомпетентен орган; че е неправилен изводът на съда за получаване на стоките по фактурите с оглед наличието на подписи за получил във фактурите, несъобразяване със свидетелските показания и ССЕ. Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се прогласи за нищожен или да се отмени РА, както и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП -оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Стоянов по съображения, изложени в писмено възражение, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 261101157/30.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в обжалваната и потвърдена част с решение № 803/22.08.2011 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП. Съдът е отхвърлил оспорването по отношение на: установено задължение за ДДС за данъчните периоди 1.01.2007 г. - 30.06.2010 г. в общ размер 4 901.97 лв. във връзка с разпореждане със стоки, обект на фактури, издадени от "Мидия" ООД, "Стела норд" ООД, "М. М. Малешко Малешков" ЕООД, "Осана-96" ООД, "Табак Груп Деливъри" ООД и "Метро кеш енд кери България" ЕООД, описани с номер и дата на издаване; установено задължение за корпоративен данък за 2007 г. - 36.63 лв.; установено задължение за корпоративен данък за 2008 г. - 135.30 лв. и установено задължение за корпоративен данък за 2009 г. - 6.54 лв. Решението на първоинстанционния съд в оспорената му част е валидно и допустимо, постановено съобразно приложимите материалноправни норми. Неоснователни са доводите на касатора за нищожност на РА като издаден след проведено ревизионно производство, което не е било възложено от компетентен орган. Ревизията е възложена със заповед № 1002729/12.08.2010 г., издадена от Дорета Начева Ангелова, главен инспектор по приходите в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Пловдив. Със заповед № РД-09-1/4.01.2010 г. на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК териториалният директор е определил органите по приходите, които да възлагат ревизии. В т. 6 от същата са посочени началниците на Сектор "Ревизии" в ИРМ в офисите на ТД на НАП, Пловдив, изброени поименно в приложение 1, а съгласно т. 7 от заповедта - при отсъствие на органите по т. 6, ревизията се възлага от техните заместници, изброени поименно в приложение № 2. Дорета Начева Ангелова на длъжност главен инспектор по приходите е посочена в приложение 2 като заместваща Венета Петрова Ангелова. Всички следващи ЗВР, с които е изменена първоначалната, са издадени именно от Венета Петрова Ангелова, началник Сектор "Ревизии". Пловдивският административен съд изключително подробно е описал в мотивите на своето решение всяка фактура с номер, дата, издател и съдържащите се в нея данни, дадените писмени обяснения от доставчиците при извършените им насрещни проверки и представените от тях писмени доказателства, свидетелските показания и заключението на вещото лице по назначената ССЕ. Доказателствата и доказателственото средство са подробно обсъдени и въз основа на тях е направен обоснован извод за това какви факти съдът приема за настъпили, съответно - формирал е изводи за това в кои случаи законосъобразно органът по приходите е определил задължения за ДДС и корпоративен данък и в кои случаи тези задължения са определени незаконосъобразно. Решението в частта му, в която е отменен РА, не се оспорва по касационен ред и е влязло в сила. Правилно съдът е преценил доказателствената сила на фактурата като частен свидетелстващ документ. Подписите във фактурите на лицата, които са съдружници и представляващи ревизираното дружеството, потвърждават получаването на стоките. Автентичността на тези документи не е оспорена от жалбоподателя. Към фактурите са приложени фискални бонове за извършено плащане. От "Стела норд" ООД са представени пътни листи и доказателства за собствени транспортни средства, заведени като ДМА, с които стоките са доставени до търговски обект на жалбоподателя. Законосъобразни са изводите на съда и във връзка с фактурите, издадени от "Метро кеш енд кери България" ЕООД. В съответствие със свидетелските показания съдът е приел, че предмет на една от фактурите е велосипед и единични бройки хранителни продукти на незначителна стойност, които са за лично ползване. По останалите обаче с оглед обема на закупените хранителни продукти е приел, че са предназначени за извършваната от ревизираното дружество търговска дейност. Доколкото процесните фактури не са намерили счетоводно отражение в счетоводството на "Син" ООД, съответно липсват счетоводни документи във връзка с реализацията на стоките чрез продажбата им правилно е прието от ревизиращия екип и от съда наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 ДОПК, обосноваващо определянето на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът е обсъдил и начина на формиране на данъчната основа, върху която е начислен допълнително ДДС, както и данъчната основа за облагане с корпоративен данък, съответно размер на неотчетени приходи от продажби на тютюневи изделия в съответствие с чл. 29, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия. Направил е законосъобразен извод за това, че данъчните основи са правилно определени. Заключението на ССЕ не установява след проверка на счетоводството на жалбоподателя факти и обстоятелства, които да налагат изводи, различни от формираните в първоинстанционното решение, което е обяснимо с липсата на осчетоводяване на процесните фактури, заприходяване на стоките по тях и счетоводно отразяване на продажбите им. Така изложените по-горе съображения налагат извод за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението на Пловдивския административен съд. Въпреки изхода на спора на ответника по касация с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1, предложение последно ДОПК не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, доколкото такова е присъдено с първоинстанционното решение. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение