Определение № 159 от 17.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2679/2017 г.

Производството е по реда на чл.307,ал.1 във връзка с чл.303,ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Д. П. Р. и Д. Т. Д. – Р. с вх. № 16415 от 22.03.2017 г. (на РС Варна) за отмяна на влязло в сила решение № 294 /07.03.2016 г. по възз. гр.д. № 2124 /2015 г. на Варненски окръжен съд; г.о., което е влязло в сила с постановяване на определение № 492 /22.12.2016г. по гр.д. № 3136 /2016 г. на ВКС, ІІ г.о., с което не е допуснато касационното му обжалване. Сочат се основания по чл.303,ал.1,т.4, т.3 и т.5 ГПК. Молителите твърдят следното: По основанието по т.4: С влязлото в сила решение, чиято отмяна искат, съдът е уважил иск по чл.30 ЗН, като е включил в масата по чл.31 ЗН на наследодателя П. Р. 1 /4 ид.ч. от апартамент в [населено място], която той е прехвърлил срещу задължение за издръжка и гледане на сина си П. Р. - ответник по иска и е добавил неговата стойност към стойността на наследствената маса. Решението е неправилно, защото при постановяването му съдът не е зачел силата на пресъдено нещо на решение от 01.03.2013 г. по гр.д. № 471/2012 на ВКС, ІV г.о., с което е потвърдено въззивно решение по гр.д. № 334 /2011 г. на В..С, с което на основание чл.87,ал.3 ГПК същият договор е развален. По основанието по т.3: Решението, чиято отмяна искат, е основано на акт № 145 /05.07.1999 г. на Районния архитект на [населено място] за узаконяване на преустройството на процесния апартамент и на две разрешения за ползване от РДНСК - В. от 1999 г. и 2000 г., които впоследствие са били отменени. Твърдят, че с влизане в сила на въззивното решение по гр.д. № 334 /2011 г. на В..С, с което на основание чл.87,ал.3 ГПК същият договор е развален, с обратното действие на развалянето е заличило действието на всички издадени за този имот административни актове за промяна предназначението на жилището за търговски цели по силата на закона – чл.88 ЗЗД собствеността на апартамента е върната в положение на апартамент с избено помещение с обратна сила. По основанието по т.5: Лишени са били от възможност да участват в делото вследствие нарушаването на процесуални правила 1) в първата инстанция – на случайното разпределение на делото, за което е установено от проверка на инспектората, че е разпределено при неясни критерии, изготвяне н доклад и провеждане на шест съдебни заседания от съдия, който по-късно се е отвел, отлагане и насрочване на съдебно заседание по-рано от една седмица; и вследствие 2) нарушаването на процесуални правила във въззивната инстанция: не се е произнесла по оспорване на неистинската дата на протокол от съдебно заседание на първата инстанция; не се е произнесла по оспорване на порочните процесуални действия на първата инстанция по събиране на писмени доказателства и по движението на делото, въпреки доводи за процесуални нарушения въззивният съд не е извършил нов доклад и е отказал да приобщи представени писмени доказателства, които са били необходими за прилагането на императивни материалноправни норми, въззивният съд е допуснал процесуалн нарушения и в резултат на изложеното е решил неправилно делото. Насрещната страна К. П. Р. в писмен отговор твърди, че подадената молба за отмяна е недопустима в частта и по основанията по т.3 и т.5 и е неоснователна в частта по посоченото основание по т.4. По допустимостта на молбата Съдебното решение, чиято отмяна се иска, е влязло в сила с постановяването на посоченото определение на ВКС, с което не е допуснато касационното му обжалване. Съдебното решение, чиято отмяна се иска, подлежи на отмяна по реда на чл.303,ал.1 ГПК. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305,ал.1,т.4 ГПК от постановеното определение на ВКС и в срока по чл.305,ал.1,т.5 ГПК. Както и в срока по чл.305,ал.1,т.3 ГПК, доколкото не се твърди акт за отмяна на посочените актове на главния архитект и РДНСК - В.. Молбата за отмяна е подадена от надлежно легитимирани страни в процеса, в който е постановено решението и е редовна. Тя следва да бъде допусната до разглеждане по същество по наведените основания. Воден от гореизложеното и на основание чл.307,ал.1 ГПК, съдът