Определение № 262 от 04.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1420/2018 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 50624 от 11.04.2018г., подадена от [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] и В. Х. срещу Определение № 4343/22.02.2018г. по ч.гр.д.№ 2108/2018г. на СГС, ГО, VІ състав. С него в производство по чл.274 ГПК е оставена без уважение частната жалба на страните срещу Разпореждане от 19.12.2017г. на СРС, 157 състав по ч.гр.д.№ 87254/2017г. за допускане незабавно изпълнение по заявление на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение по чл.417,т.2 ГПК. Подадената пред ВКС частна касационна жалба е недопустима. Както е посочил съставът на СГС, неговото определение е окончателно. Съгласно т.8 от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. Въпросът по т.8 е бил поставен с оглед необходимостта за уеднаквяване на практиката относно обжалваемостта на актовете, постановени в заповедното производство, а именно тези по: чл.410 ГПК, чл.413, ал.1 ГПК, чл.415, ал.2 ГПК, чл.416 ГПК- вр. чл.404, т.1 ГПК, чл.419 ГПК, чл.420 ГПК, чл.423 ГПК. С даденото от общото събрание на двете колегии разрешение е изключен контролът върху тях от касационната инстанция. Като насочена срещу неподлежащ на обжалване акт на въззивния съд, постановен в заповедното производство, частната касационна жалба не подлежи на разглеждане. Мотивиран от горното ВКС, ТК, състав на І т.о.