Определение № 56 от 08.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 980/2021 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по подадената от „БМ Глобал Истейт“ ЕООД, ЕИК 175062732, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез управителя И. Н. Е., молба за отмяна на решение №1857 от 27.07.2017г. на Софийския апелативен съд по гр.д.№617/2017г. и на решение от 21.02.2013г. по гр.д.№3497/2008г. на Софийски градски съд, в частите им относно положителния установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК срещу държавата. С решението, постановено от Софийския апелативен съд, е прието за установено по иск, предявен по реда на чл.124, ал.1 ГПК срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че В. А. М., И.-А. А. А. и А.-А. А. А. са носители на правото на собственост върху поземлен имот с площ от 7107 кв.м., находящ се в [населено място], СО, район „В.“, кв.Б., съставляващ ПИ с пл.№..., кв.... по кадастралния и регулационен план на [населено място], местност „П. път К.-Б.“ (между Боровата гора и река П.), одобрен със заповед №11970/26.10.1942г., който по действащия регулационен план е идентичен с реална част от УПИ ..., с площ на частта от 5495 кв.м., целият с площ от 6000 кв.м., в кв.... по действащия ПУП на [населено място],[жк], местност „Панорамен път-Специални нужди-Б. път“; УПИ ...., с площ от 995.33 кв.м., кв.... по действащия ПУП на [населено място],[жк], местност „П. път-Специални нужди-Б. път“; реална част от ПИ с пл.№..., с площ на частта от 565.76 кв.м. и площ на целия имот от 575.69 кв.м., в кв... и ... по действащия ПУП на [населено място],[жк], местност „Панорамен път-Специални нужди-Б. път“. Молителят твърди, че тези имоти са били предоставени от държавата за управление на МВР на 07.02.1956г., след което през 2008-2009г. са предоставени за управление на Областната администрация на Област София-град, като поддържа, че държавата и ведомството, на което държавният имот е предоставен за управление и стопанисване, са необходими другари в гражданския процес относно правото на собственост върху тези имоти, като при това необходимото другарство е и задължително. Твърди, че в случая нито МВР, нито Областната администрация на Област София-град са участвали в производството по делото, тъй като не са били конституирани като страни и поддържа, че това обстоятелство обосновава правото им да искат отмяна на решението по реда на чл.304 ГПК. Твърди също така, че на 27.02.2009г. е сключил с държавата договор за замяна на УПИ ....., находящ се в [населено място], местност „Панорамен път-Специални нужди-Б. път“, реална част от УПИ ... с площ от 5464 кв.м., находящ се в кв....., [населено място], местност „Панорамен път-Специални нужди-Б. път“, които имоти са идентични с имотите по иска, предявен по реда на чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.1, ал.1 ЗВСОНИ от В. А. М., И.-А. А. А. и А.-А. А. А. срещу държавата. Поддържа, че по правоотношението, породено от договора за замяна от 27.02.2009г. дружеството се явява кредитор по чл.187 ЗЗД във вр. с чл.223 ЗЗД по отношение на Областната администрация на Област София-град относно задължението на продавача да предаде на купувача продадената вещ, тъй като към датата на сключване на договора за замяна именно държавното ведомство (Областната администрация на Област София-град) владее тази вещ от името на държавата на основание чл.14, ал.3 ЗДС и чл.12 ППЗДС. Твърди, че като кредитор има правото по чл.134 ЗЗД да упражни имуществените права на своя длъжник, когато неговото бездействие заплашва удовлетворяването му като кредитор, като поддържа, че в случая Областната администрация на Област София-град като задължителен необходим другар на държавата в производството по предявения по реда на чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.1, ал.1 ЗВСОНИ иск, има правото да иска отмяна на основание чл.304 ГПК на влязлото в сила решение на Софийския апелативен съд и на решението на Софийски градски съд, но не упражнява това свое имуществено право. И тъй като това бездействие на Областната администрация на Област София-град заплашва удовлетворяването на вземането му, а именно да получи владението върху недвижимите имоти, обект на договора за замяна от 27.02.2009г., на основание чл.134 ЗЗД предявява вместо Областната администрация на Област София-град като неин процесуален субституент, молба за отмяна на основание чл.304 ГПК на влязлото в сила решение, с което предявеният от В. А. М. (починала и оставила като наследници по закон синовете си И.-А. А. А. и А.-А. А. А.), И.-А. А. А. и А.-А. А. А. срещу държавата иск за собственост е уважен. Моли на основание чл.26, ал.4 ГПК и чл.134, ал.2 ЗЗД като страна в производството да бъде конституирана и Областната администрация на Област София-град. В допълнителна молба с вх.№306362/22.12.2020г. поддържа, че по делото няма доказателства за връчването на решенията, чиято отмяна се иска, на Областната администрация на Област София-град, поради което счита, че тримесечният срок по чл.305, т.5 ГПК е спазен. В писмен отговор в срока по чл.306, ал.3 ГПК ответниците по молбата И.-А. А. А. и А.-А. А. А., чрез процесуалния си представител адв.Г. С. К. от САК, изразяват становище, че молбата за отмяна е недопустима по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на минималния размер на адвокатското възнаграждение за предоставената от адв.К. безплатна правна помощ на братя А. съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 16.02.2021г. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената молба за отмяна, приема следното: Производството за отмяна представлява извънреден извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни решения, основанията за който са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл.303 и чл.304 ГПК, които очертават и кръга от лица, имащи право да искат отмяна. За да се приеме, че разглеждането на молбата за отмяна е допустимо, същата следва да съдържа посочване на съответното предвидено в ГПК основание и да изхожда от заинтересована страна по смисъла на чл.303 ГПК, респ. от трето лице, имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл.304 ГПК. Основна предпоставка за упражняване на имуществените права на длъжника по реда на чл.134 ЗЗД е неговото бездействие да заплашва удовлетворението на кредитора. В подобна хипотеза кредиторът може да предяви по съдебен ред иск за защита на имущественото право на длъжника си, ако последният бездейства, но не и да встъпи вместо своя длъжник като ответник по иск за съществуването на правото, предявен срещу друг правен субект, дори в хипотеза, при която неговият длъжник има качеството на необходим другар на ответника. Кредиторът би могъл да встъпи като трето лице-помагач, както в настоящия случая – „БМ Глобал Истейт“ ЕООД е участвало в производството по делото като подпомагаща страна. С молба от 02.11.2009г. търговското дружество е поискало да встъпи в производството пред първоинстанционния съд като помагач на държавата на основание чл.218 във вр. с чл.226, ал.2 ГПК с твърдението, че е придобило правото на собственост върху процесните недвижими имоти по силата на договор за замяна от 27.02.2009г., сключен след предявяването на исковете. С определение от 18.02.2010г., постановено по гр.д.№3497/2008г. по описа на СГС „БМ Глобал Истейт“ ЕООД е конституирано като трето лице-помагач на страната на държавата. Поради това следва да се приеме, че лице, което твърди, че има качеството „кредитор“ по смисъла на чл.134 ГПК, не разполага с правомощието да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено в исков процес, в който неговият длъжник е имал качеството „ответник“, респ. не е участвал в исковото производство, но има качеството „необходим другар“ на ответник в производството. Още повече, че в случая не се касае до упражняване по реда на чл.134 ЗЗД на чуждо правомощие с цел упражняване на имуществено право, а до иницииране на специално уредено извънинстанционно производство по отмяна на влязъл в сила съдебен акт (в какъвто смисъл определение №59 от 13.03.2017г. по ч.гр.д.№311/2017г. на II г.о. на ВКС и определение, постановено по търг.д.№112/2009г. по описа на II т.о. на ВКС). Молбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, като на адв.Г. С. К. бъде присъдена сумата от 500лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение