Определение № 50369 от 14.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3255/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК във връзка с чл.286, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. П. Б. срещу разпореждане № 2520 от 20.05.2022г. на Окръжен съд - Варна, ГО, постановено по гр.д. № 1779/21г., с което е върната подадената от него касационна жалба с вх. № 8058/04.04.2022 г. срещу решение № 244 от 25.02.2022 г. по в. гр. д. № 1779/2021 г. на Окръжен съд - Варна. Твърди, че разпореждането е неправилно и необосновано. Посочва, че е изпълнил указанията на администриращия касационната жалба съд, дадени с разпореждане № 1808 от 07.04.2022 г., като е представил доказателства за внасяне в срок на дължимата държавна такса по сметка на ВКС. Представеният платежен документ от 27.04.2022 г. не е заверен за вярност, тъй като представлява оригинал, а не дигитализирано копие на писмен документ, поради което и не следва да бъде заверяван по правилата на ГПК. Сочи, че съгласно чл. 102з ГПК в случая не съществувало задължение за представяне на документ за внесена държавна такса, тъй като същата е заплатена по електронен път. Иска се съдът да отмени обжалваното разпореждане. С писмения си отговор ответникът „Електроразпределение Север“ АД оспорва жалбата. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство съдебни разноски. ВКС, състав на ІV гражданско отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и доказателствата по делото, намира следното: Частната жалба е допустима, като подадена от лице с правен интерес, в законноустановеният срок, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Ищецът Т. Б. е депозрал касационна жалба № 8058/04.04.2022 г. срещу решение № 244 от 22.02.2022 г. на Окръжен съд - Варна, ГО, постановено по в.гр.д. № 1779/21 г. С разпореждане № 1808 от 07.04.2022 г., постановено по в.гр.д. № 1779/21г., Окръжен съд – Варна е оставил касационната жалба без движение, като е указал на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лева на основание чл. 18, ал. 2 ТДТССГПК и представи доказателства за извършеното плащане. С разпореждане № 2199 от 03.05.2022 г., Окръжен съд – Варна е дал последна възможност на касатора да приведе жалбата в съответствие с изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, като представи заверено за вярност копие на платежен документ от 27.04.2022 г., приложен към депозирана от касатора молба с вх. № 10139/27.04.2022 г., с който е извършен банков превод на сума в размер на 30 лева в полза на ВКС. На 10.05.2022г. препис от разпореждане № 2199/03.05.22г. на ОС –Варна е надлежно връчено на Т.П.. С разпореждане № 2520 от 20.05.2022г. по в.гр.д. № 1779/21г., Окръжен съд- Варна е приел, че в изпълнение на дадените указания е постъпила молба с вх. № 11821/18.05.2022 г., но доколкото в предоставения с разпореждане № 2199 от 03.05.2022 г. срок, изтекъл на 17.05.2022 г. нередовностите на касационната жалба не са били отстранени, същата следва да бъде върната. Обжалваното разпореждане е правилно. Връщането на касационната жалба на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК е последица от процесуално бездействие на жалбоподателя, който не е изпълнил в установения от закона едноседмичен срок от съобщението, задължението си за отстраняване на правилно, ясно и точно посочени му от съда нередовности на касационната жалба. В случая не е доказано, че констатираните нередовности на касационната жалба са отстранени в дадения от съда срок - до 17.05.2022 г. Неоснователно е твърдението на касатора, че представеният с молба с вх. № 10139/27.04.2022 г. платежен документ от 27.04.2022 г. представлява сам по себе си оригинал на електронен документ, който не следва да бъде заверяван по правилата на ГПК. За разлика от класическите писмени документи, електронният документ (по аргумент от 184, ал. 2 ГПК) се представя в съда на електронен носител (CD, DVD, Flash памет). Съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. Съдържащото се в последната разпоредба изискване за заверяване на представена разпечатка от електронен документ има императивен характер. Последица от неизпълнението на това задължение е невъзможността тя да бъде ценена като годно доказателствено средство по делото. В процесния случай съдът, администриращ подадената от Т. Б. касационна жалба, е указал на касатора необходимостта от внасяне на държавна такса в размер на чл. 30 лева по сметка на ВКС, като в изпълнение на дадените указания жалбоподателят е депозирал незаверен препис от платежно нареждане от 27.04.2022 г. /създадено като електронен документ/, приложен към молба с вх. № 10139/27.04.2022 г. Заверен препис от посоченото платежно нареждане е представен на 18.05.2022 г., т.е. след изтичане на повторно определения с разпореждане № 2199 от 03.05.2022 г. едноседмичен срок за отстраняване на посочената нередовност, поради което и на осн. чл.64, ал.1 Г ППК не се взема предвид от съда. Неоснователен е и доводът, че жалбоподателят не е бил длъжен да представи документ за внесена държавна такса, доколкото тя била заплатена по електронен път. Съгласно чл. 102е ГПК всички процесуални действия на страните може да се извършват в електронна форма, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин. Според чл. 102ж, ал. 2 ГПК електронните изявления до съда се подписват с квалифициран електронен подпис, когато законът предвижда писмена форма за извършването им и наличие на подпис. Съгласно разпоредбата на чл. 102з, ал. 2 ГПК документ за внесени държавни такси и разноски по сметка на съда не се представя, ако са заплатени по електронен път в процеса на подаването на изявлението и в информационната система, използвана от съда, е получено електронно уведомление за плащането. Уредените в последната разпоредба предпоставки за отпадане задължението на страната за представяне на доказателство за внесената от нея държавна такса следва да са налице кумулативно. В случая Т. Б. е подал касационна жалба с вх. № 8058/04.04.2022г. в регистратурата на съда, поради което същата не представлява електронно изявление по смисъла посочените по-горе разпоредби. Липсват и данни за постъпване на касационната жалба и електронно уведомление за плащането в информационната система на съда. Ето защо разпоредба на чл. 102з, ал. 2 ГПК е неприложима в процесния случай. С оглед на изложеното и настоящият съдебен състав счита, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати в полза на „Електроразпределение Север“ АД сторените по делото съдебни разноски в размер на 240 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от изложеното, ВКС, състав на ІV гр.отд.,