Определение № 3531 от 27.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2044/2026 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на С. Н. Х., подадена чрез пълномощник, против определение № 41499/11.12.2025 г. постановено по адм. дело № 9837/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № ЧР-01-226/28.08.2025 г. на министъра на правосъдието и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят оспорва определението, като неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи за неспазване на нормата на чл.82 от Закона за държавния служител и извършване на преназначаването без предварителното му писмено съгласие, което обосновава наличието на правен интерес от оспорване на заповедта. Развива доводи и за разлика в длъжността, която е заемал и тази, на която е преназначен. Иска определението да бъде отменено. Ответникът – министъра на правосъдието, чрез пълномощник, в отговор на частната жалба, намира същата за неоснователна. Счита, че постановеното определение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебна проверка, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че жалбата срещу вече посочената заповед на министъра на правосъдието е недопустима, поради липса на правен интерес от оспорването. Посочил, че вследствие на преназначаването на жалбоподателя от длъжността „държавен експерт“ експертно ниво 1Б на длъжност „системен администратор II степен“ експертно ниво 2, служителят е със запазено възнаграждение, няма понижаване на основната работна заплата, същият запазва придобитият ранг – I младши, поради което е налице липса на защитими неблагоприятно засегнати права и възложени задължения. Определението е неправилно. Вярно е, че наличието на правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, за която съдът следи служебно. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е обективното наличие в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта. В настоящия случай, първоинстанционният съд неправилно е приел, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалването на заповед № ЧР-01-226/28.08.2025 г. на министъра на правосъдието, с която С. Н. Х. е преназначен от длъжност „държавен експерт“ експертно ниво 1Б на длъжност „системен администратор II степен“ експертно ниво 2. Жалбоподателят е адресат на административния акт, той създава права и задължения за него, както и пряко засяга негови законни интереси при положение, че преназначаването му е извършено без предварителното му писмено съгласие, в нарушение на чл.82 ал.1 от Закона за държавния служител. Касае се за две различни длъжности, с разлики в преките задължения и отговорности, експертното ниво, изискванията за заемане на длъжността и др., които обосновават и правния интерес от оспорването на заповедта, вкл. и с оглед неизпълнение на предвидената процедура в чл.82 от ЗДСл. Като е приел жалбата за недопустима и е прекратил съдебното производство, на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл.236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение