Определение № 378 от 21.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 350/2012 г.

ВКСII гражданско отделение21.09.2012 г.докладчик Велислав Павков

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на М. В. Й. от [населено място], [улица][жилищен адрес] против определение, постановено на 08.05.2012 г., постановено от VІ-3 състав на Софийски градски съд, по ч.гр.д.№ 5318/2012 г. Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател. Председател: Членове: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. В. Й. против определение, постановено на 08.05.2012 г., постановено от VІ-3 състав на Софийски градски съд, по ч.гр.д.№ 5318/2012 г. С обжалваното определение, във връзка с подадено възражение по реда на чл.423 от ГПК, състава на СГС е приел, че заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е била надлежно връчена на длъжника в заповедното производство. Частната жалба е процесуално недопустима. Определението на съда, с което той се е произнесъл по основателността на възражението на длъжника в заповедното производство с правно основание чл.423 от ГПК, ал.1 от ГПК, не подлежи на обжалване, доколкото това производство е извънинстанционно, предназначено да следи за спазване на правото на участие на длъжника в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение /заповедно производство/. Определението на съда, постановено по реда на подадено възражение с правно основание чл.423 от ГПК не попада след хипотезите на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК, като безспорно е също така, че то не е и преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Независимо, че в разпоредбата на чл.423 от ГПК, съдът е наречен „въззивен”, той не той не упражнява правомощията на въззивна инстанция по отношение на осъществените в рамките на заповедното производство действия от страна на районния съд, а единствено проверява основанията по чл.423, ал.1 от ГПК, наведени от длъжника. С определението, с което съдът се произнася по тези възражения на длъжника, не се разрешава и друго производство, по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, поради което определението на въззивния съд, постановено в производството по чл.423 от ГПК, не попада и в тази хипотеза, предвидена като допустима относно касационното обжалване. Посоченото в определението на СГС относно обжалваемостта на постановеното определение не създава процесуално право за това, доколкото същото не съществува. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия

Цитирани разпоредби

7