Определение № 378 от 21.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 350/2012 г.
ВКСII гражданско отделение21.09.2012 г.докладчик Велислав Павков
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на М. В. Й. от [населено място], [улица][жилищен адрес] против определение, постановено на 08.05.2012 г., постановено от VІ-3 състав на Софийски градски съд, по ч.гр.д.№ 5318/2012 г. Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател. Председател: Членове: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. В. Й. против определение, постановено на 08.05.2012 г., постановено от VІ-3 състав на Софийски градски съд, по ч.гр.д.№ 5318/2012 г. С обжалваното определение, във връзка с подадено възражение по реда на чл.423 от ГПК, състава на СГС е приел, че заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е била надлежно връчена на длъжника в заповедното производство. Частната жалба е процесуално недопустима. Определението на съда, с което той се е произнесъл по основателността на възражението на длъжника в заповедното производство с правно основание чл.423 от ГПК, ал.1 от ГПК, не подлежи на обжалване, доколкото това производство е извънинстанционно, предназначено да следи за спазване на правото на участие на длъжника в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение /заповедно производство/. Определението на съда, постановено по реда на подадено възражение с правно основание чл.423 от ГПК не попада след хипотезите на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК, като безспорно е също така, че то не е и преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Независимо, че в разпоредбата на чл.423 от ГПК, съдът е наречен „въззивен”, той не той не упражнява правомощията на въззивна инстанция по отношение на осъществените в рамките на заповедното производство действия от страна на районния съд, а единствено проверява основанията по чл.423, ал.1 от ГПК, наведени от длъжника. С определението, с което съдът се произнася по тези възражения на длъжника, не се разрешава и друго производство, по смисъла на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, поради което определението на въззивния съд, постановено в производството по чл.423 от ГПК, не попада и в тази хипотеза, предвидена като допустима относно касационното обжалване. Посоченото в определението на СГС относно обжалваемостта на постановеното определение не създава процесуално право за това, доколкото същото не съществува. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия