Определение № 50252 от 03.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1639/2022 г.
ВКСI гражданско отделение03.11.2022 г.докладчик Теодора Гроздева
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 100370 от 11.05.2021 г. по в.гр.д.№ 7 от 2021 г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадени от Н. К. С. чрез неговите родители и законни представители С. Т. Т. и К. Н. С. срещу определение № 100370 от 11.05.2021 г. по в.гр.д.№ 7 от 2021 г. на Бургаския апелативен съд, гражданско отделение, с което е оставена без уважение подадената от Н. К. С. молба по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на решение № 30 от 08.03.2021 г. по в.гр.д.№ 7 от 2021 г. на Бургаския апелативен съд в частта за разноските, чрез присъждане на Н. С. на уговорените между него и адв.Ч. разноски за процесуално представителство и защита пред въззивната инстанция. В писмен отговор от 08.09.2021 г. пълномощникът на ответника по частната жалба [община] оспорва същата като частично недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по подадената частна жалба приема следното: Частната жалба е допустима- подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.248, ал.3 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна поради следното: По в.гр.д.№ 7 ог 2021 г. на Бургаския апелативен съд е било постановено решение № 30 от 08.03.2021 г. /недопуснато до касационно обжалване с определение № 50452 от 02.11.2022 г. по гр.д.№ 1640 от 2022 г. на ВКС, ГК, първо г.о./ за потвърждаване на първоинстанционно решение № 100 от 22.06.2020 г. по гр.д.№ 1567 от 2018 г. на Бургаския окръжен съд в частта му за осъждане на [община] да заплати на Н. К. С., чрез неговите родители и законни представители С. Т. и К. С., сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинени болки и страдания от получена черепно-мозъчна травма при падане от метално съоръжение на необезопасена детска площадка, собственост на [община], ведно с лихвата върху тази сума от завеждане на иска- 11.10.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата 175 лв. разноски по делото. С това решение въззивният съд не е присъдил разноски за въззивното производство в полза на ответника по въззивната жалба Н. С., тъй като по въззивното дело липсвали доказателства такива разноски да са направени от него. С обжалваното определение въззивният съд е отказал да допълни /измени/ решението си в частта за разноските по същите съображения. Това определение е правилно: Видно от в.гр.д.№ 7 от 2021 г. на Бургаския апелативен съд, по същото не е представено доказателство /договор за правна защита и съдействие, фактура, платежно нареждане или др./ за заплащане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника по въззивната жалба и жалбоподател в настоящото производство Н. С.- адв.Ч.. Представен е договор за правна защита и съдействие от 10.02.2021 г., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв., което ще бъде заплатено след спечелване на делото. Въпреки спечелването на делото пред въззивния съд, доказателства за плащането на това адвокатско възнаграждение на адв.Ч. не са представени. Такива доказателства не са представени и с частната жалба по настоящото дело, поради което недоказано се явява твърдението в жалбата, че родителите на ищеца са изтеглили заем в размер на 6 000 лв., с който заплатили дължимото адвокатско възнаграждение на адв.Ч.. Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6 от 2012 г. на ОСТГК на ВКС, разноски по чл.78 ГПК се дължат, ако те са реално направени /заплатени/. В мотивите на това тълкувателно решение е прието, че е допустимо страните да уговорят отложено плащане на разноските за адвокат /адвокатското възнаграждение/ или плащането им при други условия /чл.36, ал.4 от Закона за адвокатурата/, но и в този случай съдът може да присъди разноски за адвокатско възнаграждение, само ако то вече е заплатено от страната на адвоката й. Напълно в съответствие с това тълкувателно решение, въззивният съд е приел, че ответникът по делото [община] не дължи на ищеца Н. С. сумата 3 000 лв., уговорено, но незаплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото пред въззивния съд. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на Гражданска колегия