Решение № 4915 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11026/2017 г.

Решение № 4915 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11026/2017 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - В. Т. при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/ - В. Т., пл. "Ц." ..№... против решение № 281/27.07.2017 г. на Административен съд - В. Т. /АСВТ/, постановено по адм. д. № 422/2017 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-04000415000571-091-001/25.11.2015 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП - В. Т. - И. Х. К. на длъжност началник сектор "Ревизии" в ТД на НАП - В. Т., възложил ревизията, и от Н. Ц. З. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в оспорената част, потвърдена с решение № 56/15.02.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т. при ЦУ на НАП. В касационна жалба се твърди неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на събраните по делото доказателства, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ АПК. Претендира се отмяна на решението, вкл. в частта му за разноските, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на М. Щ. А. против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в общ размер 2 643.06 лв. Ответникът по касационната жалба - М. Щ. А., осъществяваща търговска дейност като ЕТ "М. А. - М. А." със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "33-ти свищовски полк" № 41 - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Производството пред В. административен съд е по повторно след връщане на делото от Върховния административен съд /ВАС/. С решение № 7097/06.06.2017 г. по адм. д. № 11208/2016 г. на ВАС, първо отделение е отменено решение № 268/12.08.2016 г. на административния съд в следните части, в които е бил отменен РА, а именно: относно определените задължения по ЗДДС в размер на 14 299.77 лв. със съответните лихви за забава за данъчните периоди м. март, м. юни, м. август 2009 г., м. януари - м. август, м. ноември и м. декември 2010 г., м. януари - м. декември 2011 г., м. януари - м. октомври, м. декември 2012 г., м. февруари - м. юли 2013 г.; относно определения данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2009 г. - над 424.38 лв.; за 2010 г. - над 2 655.51 лв.; за 2011 г. - над 2 514 лв.; за 2012 г. над 6 033.74 лв. със съответните лихви за забава; относно установените задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за периода 15.02.2011 г. - 31.12.2011 г. за ДОО 1 827.14 лв. и лихва 797.80 лв.; за ДЗПО-УПФ - 732.42 и лихва 318.92 лв.; за здравно осигуряване /ЗО/ - 1 392 лв. и лихва 365.27 лв. За да отмени РА относно установените с него задължения за ДДС и данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в посочените по-горе размери, както и относно установените задължения за ЗОВ във връзка с неотчетени приходи от продажби на стоките по фактури, издадени от "Л. Т." ООД, ЕТ "Т. Б. - К. К." и "Т. л. г. - П." ООД, като елемент на осигурителен доход, съдът е приел, че не е доказано получаването на стоките /цигари и хранителни стоки/, описани в процесните фактури, от ЕТ "М. А. - М. А.". Не са представени от доставчиците, претендиращи осъществяването на спорните доставки, документи, удостоверяващи предаването и получаването на стоките, а в нито една от фактурите не е налице подпис на лицето, получило стоките от името на ревизирания търговец. Посоченото обстоятелство не се доказва и чрез представените от двама от издателите на фактурите /"Л. Т." ООД и ЕТ "Т. Б. - К. К."/ пътни листи и пътни книжки на МПС, с които се твърди транспорт на стоките, тъй като в тях е вписан маршрут до различни населени места, вкл. С., където ревизираният ЕТ има търговски обекти, но адресът на търговските обекти не е посочен. При недоказани доставки на стоките незаконосъобразно с РА е начислен ДДС за презюмираната им последваща реализация чрез облагаеми доставки и е увеличен финансовият резултат с неотчетени /укрити/ приходи от тях като в резултат на това са установени задължения за данък по чл. 42 ЗДДФЛ. Така постановеното решение е правилно. Въпросът относно допустимостта на оспорването и валидността на РА като издаден от компетентни органи по приходите след надлежно възложено ревизионно производство е разрешен с влязлото в сила първоначално решение на АСВТ, потвърдено с решението на ВАС. С. чл. 226, ал. 1 АПК новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. Изводите на първостепенния съд за незаконосъобразност на РА са в съответствие с приетото от СЕС в решението му от 5 октомври 2016 г. по дело С-576/15, ЕТ "М. М." при сходна фактическа обстановка, според което разпоредбите на Директива 2006/112 ЕС допускат национална правна уредба, по силата на която, когато в склада на данъчно задълженото лице липсват стоки, които са му доставени, и свързаните с тях данъчни документи не са отразени в счетоводството му, данъчната администрация може да презюмира, че то е продало посочените стоки на трети лица и да определи данъчната основа за продажбите на тези стоки на базата на фактите, които са й известни, в съответствие с правила, които не са предвидени в директивата. Ревизиращият екип е приел, че ЕТ "М. А. - М. А." е получил стоките по 8 фактури, издадени от "Л. Т." ООД, но не ги е отразил в счетоводството си. Освен това е установено в хода на ревизията, че "Л. Т." ООД е издало на ЕТ "М. А. - М. А." 11 фактури, които също не са осчетоводени в неговото счетоводство, а са отразени счетоводно като доставки в счетоводството на ЕТ "Н. и. - А. А.". При насрещната проверка ЕТ "Н. и. - А. А." потвърждава получаването на стоките по тези фактури и представя складови разписки като обяснява, че при издаването им е сгрешено името на получателя. Въпреки това, приходните органи приемат, че от страна на ЕТ "М. А. - М. А." не са представени годни доказателства, че не е получил стоките и че не е генерирал приходи от продажбите им. Прието е също така, че ЕТ "М. А. - М. А." е получила стоките по 137 фактури, издадени от ЕТ "Т. Б. - К. К.", както и тези по фактура № 6000154400/30.03.2012 г., която също като 11-те, издадени от "Л. Т." ООД, е осчетоводено от ЕТ "Н. и. - А. А.". Според мотивите на РА получени от ревизираното лице са и стоките по 50 фактури, издадени от "Т. л. г. - П." ООД. При извършените им насрещни проверки издателите на фактурите "Л. Т." ООД, ЕТ "Т. Б. - К. К." и "Т. л. г. - П." ООД не представят освен фактурите други документи, удостоверяващи предаването и получаването на стоките, а нито една от представените от тях фактури не съдържа подпис на лице, което е получило същите от името на ЕТ "М. А. - М. А.". Правилно са преценени от съда и пътните листи и пътните книжки на автомобилите. Правилно е посочил съдът в мотивите на своето решение, че само счетоводното отразяване на фактурите в счетоводствата на техните издатели без наличието на други писмени доказателства за осъществяването на доставките не е достатъчно, за да се обоснове извод за осъществяването на спорните доставки. Следва да се посочи също така, че от "Т. л. г. - П." ООД не са представени 6 от всичките 50 спорни фактури, а именно тези, издадени през м. март 2009 г., м. юни 2009 г., м. февруари 2010 г. и м. март 2010 г. От ЕТ "Т. Б. - К. К." не са представени 8 фактури - от м. февруари, м. април и м. май 2010 г. От "Л. Т." ООД не са представени две от фактурите /№ 510000694/25.11.2011 г. и № 1410000072/05.09.2012 г./. Обстоятелството, че такива фактури са включени в дневниците за продажбите на трите дружества, не означава, че действително са били издадени. Напълно необосновано и неподкрепено от каквито и да било доказателства е твърдението на ревизиращите органи, че ЕТ "М. А. - М. А." е получил и реализирал стоки и по тези фактури, които са осчетоводени от друг търговец - ЕТ "Н. и. - А. А.", при положение, че самият той потвърждава получаването на същите. С оглед изложеното с оспореното първоинстанционно решение правилно е отменен РА относно установените с него задължения за ДДС в размер на 14 299.77 лв. със съответните лихви за забава за данъчните периоди м. март, м. юни, м. август 2009 г., м. януари - м. август, м. ноември и м. декември 2010 г., м. януари - м. декември 2011 г., м. януари - м. октомври, м. декември 2012 г., м. февруари - м. юли 2013 г. и относно установения данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2009 г., за 2010 г., за 2011 г. и за 2012 г. със съответните лихви за забава в резултат на презумирани продажби и неотчетени приходи от продажби на стоките по фактури, издадени от "Л. Т." ООД, ЕТ "Т. Б. - К. К." и "Т. л. г. - П." ООД. Основателен е доводът на касатора, че и без презумираните приходи от продажбите на стоките по фактурите, издадени от "Л. Т." ООД, ЕТ "Т. Б. - К. К." и "Т. л. г. - П." ООД, през 2012 г. годишният облагаем доход превишава максималния осигурителен доход, а годишните изравнителни вноски за 2012 г. са определени на базата на максималния осигурителен доход, поради което не са установени с РА такива, които да са в резултат на неотчетени приходи от продажби на стоките по фактури, издадени от посочените трима доставчици, като елемент на осигурителен доход. В диспозитива на своето решение обаче съдът изрично е посочил, че отменя РА само в частта му, в която са установени ЗОВ във връзка с посочените размери на приходите, възприети от ревизиращите органи като укрити, а в останалата част е отхвърлил жалбата. Следователно, в частта му относно ЗОВ за 2012 г. РА не е отменен с оспореното решение. Отмяната касае само периода 15.02.2011 г. - 31.12.2011 г. По тези съображения решението на АСВТ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора юрисконсултско възнаграждение на касатора не следва да се присъжда. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд първо отделение