Определение № 90 от 06.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1515/2010 г.

ВКСI гражданско отделение06.04.2011 г.докладчик Бонка Дечева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба /”жалба”/ вх.№ 2321 от 14.07.2011г., подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление София, бул. “Ц. шосе” № 105 за изменение на решение № 66 от 07.03.2011г. постановено по настоящото дело в частта за разноските. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ

Мотиви

[фирма] е подало жалба против постановеното по настоящото дело решение № 66 от 07.03.2011г. по чл. 307, ал.2 от ГПК в частта, с която е осъдено да заплати на “Ж.-І” АД със седалище[населено място] и адрес на управление бул. “Ц. шосе” № 105 деловодни разноски за производството по отмяна в размер на 12000 лв. Ответникът “Ж.-І” АД оспорва допустимостта на частната касационна жалба, като се позовава на чл. 248, ал.3 от ГПК и това, че решението по молба за отмяна по чл. 307, ал.2 от ГПК не подлежи на обжалване. Върховен касационен съд, първо гражданско отделение намира, че е сезиран с искане за изменението на решението в частта за разноските, а не с жалба. При разглеждане на молбата по същество, съдът счита, че няма основание за намаляване на присъдените разноски. Видно от представеният договор за правна помощ, сумата от 12 000 лв. е формирана като 10 000 лв. адвокатски хонорар за производството по отмяна и 2 000 лв. ДДС. С оглед обема на спорното право, предмет на предявения иск по чл. 108 от ЗС - дворно место, цялото с площ 15 663 кв.м., представляващо парцел ІV-325 от кв. 117 по регулационния план на[населено място], кв. “Г. М.-С. град-ІV км.”, заедно с общо шестнадесет изградени в него фабрични сгради и стопански постройки, формиращи цената на иска, обстоятелството, че е искана отмяна на две основания - по чл. 303, ал.2, т. 1 и 2 от ГПК с представени двадесет и четири документа, мотивират съдът да приеме, че договорения хонорар от 10 000 лв. е съобразен с фактическата и правна сложност на делото в това производство. При присъждане на целия хонорара, съдът е съобразил и нормата на чл. 78, ал.5 от ГПК, която не допуска намаление на разноските под минималния размер на адвокатското възнаграждение, което съгл. пар.2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения не може да бъде по-малко от трикратния размер на възнаграждението, посочено в наредбата. По изложените съображения, молбата следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховен касационен съд, състав на първо гр. отделение

Цитирани разпоредби

6