Определение № 60334 от 06.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1870/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане„ ЕАД против определение № 187/ 06.07.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 267/2021 г. на Бургаски апелативен съд, с което, на основание чл. 274 ал. 1 ГПК е оставена без разглеждане частната жалба на страната против постановено по реда на чл.229 ал.1 т.4 ГПК определение на Сливенски окръжен съд по гр.д. № 46/2021 г., с което е отказано спиране на производството по същото, до приключване на наказателното производство по ДП № 215/2019 г. по описа на РУ на МВР-Бургас. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, подчертавайки наличието на преюдициалност между гражданския спор и висящото досъдебното производство. Аргументира тази преюдициалност с регламентираната в чл. 300 ГПК обвързаност на двете производства - наказателното и гражданското - при установяване дали деянието е извършено, неговата противоправност и вината на дееца. Навежда съображения за недопустимост на съдебен акт, постановен при наличие на предпоставки за спиране на делото по чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, съгласно постановките на ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Ответните страни – М. Д. Й., А. И. Г. и З. И. Г. – оспорват частната жалба. Поддържат правилност на въззивното определение, споделяйки мотивите в него относно необжалваемост на първоинстанционния акт, поради това, че същото не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито изрично е предвидена в закона неговата обажлваемост. По същество считат, че развитието на досъдебното производство не обвързва гражданския съд, тъй като не приключва с присъда - осъдителна или оправдателна, както предпоставя чл. 300 ГПК и в рамките на посочените в нормата факти и обстоятелства. Съобразяват, че от съществено обстоятелство за гражданския съд е установяване на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, за което е ирелевантно дали е налице престъпление. Позовават се на Директива 2000/26/ ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 май 2000г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховането на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357 ЕИО на Съвета, от където извеждат необходимост от експедитивност при определяне на обезщетения на пострадали от ПТП лица. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. При произнасяне по съществото на частната жалба настоящият състав съобрази следното: С обжалваното определение № 187/ 06.07.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 267/2021 г. на Бургаски апелативен съд е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от застрахователното дружество срещу определение № 260195 от 20.04.2021 г. по гр.д. № 46/2021 г. на Сливенския окръжен съд. Апелативният състав е приел, че обжалваното определение на окръжния съд, с което е отказано спиране на образуваното пред него гр.д. № 46/2021 г. на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, не е преграждащо спрямо производството по делото, нито е посочено изрично в закона, че подлежи на обжалване. Поради това, въззивният състав е приел, че не са налице предпоставките на чл. 274 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК и е прекратил производството по делото, като е оставил частната жалба на „ДЗИ – Общо застраховане„ ЕАД без разглеждане, като недопустима. Обжалваемостта на първоинстанционно определение е обусловена от наличие на предпоставките в императивната норма на чл. 274 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК – съдебният акт подлежи на обжалване, когато прегражда по-нататъшното развитие на делото или когато обжалваемостта му е изрично предвидена в закона. Изводимо от горното следва, че частна жалба срещу определение за отказ за спиране по чл. 229 ГПК е недопустима, тъй като същото не подлежи на самостоятелно обжалване. То няма преграждащ производството по делото ефект и при липсата на изрична предвидена в закона обжалваемост самостоятелният инстанционен контрол е изключен. Съгласно ТР № 1/17.07.2001 г.на ОСГК на ВКС, т.5, приложимо и при действието на ГПК, в сила от 01.03.2008 г. / мотиви към т.9 на ТР № 1/ 2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС /, определенията, с които е допуснато спиране на производството, се квалифицират като преграждащи, тъй като макар и по движение на делото и с възможност да бъдат отменени от постановилия ги съд, поради грешка или отпадане на условията, които са ги обусловили, те за дълго могат да осуетят търсената с иска защита. Поради това същите подлежат на обжалване с частна жалба в хипотезата на чл. 274 ал. 1 т.1 ГПК. По аргумент от противното, определенията, с които се оставя без уважение искане за спиране на производството по делото, не препятстват неговото развитие, и след като тяхната обжалваемост не е предвидена изрично в чл. 229 и сл. ГПК, то те не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Противен извод не може да се изведе от правните последици на решение, постановено при наличие на някоя от предпоставките в чл. 229 ГПК ал. 1 т. 4 ГПК, останали несъобразени от долната инстанция, доколкото законът е уредил по императивен начин редът за отстраняване на този процесуален порок – чл.269 ал.1 ГПК, респ. чл.280 ал.2 предл. 2-ро вр. чл. 293 ал. 4 ГПК. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в определение № 80/13.02.2020 г. по ч.т.д. № 178/2020 г. на II т.о., определение № 389/25.07.2017 г. по ч.т.д. № 1509/2017 г. на I т.о., определение № 400/27.07.2021 г. по ч.т.д. № 1429/2017 г. на II т.о. и определение № 679/15.11.2019 г. по ч.т.д. № 1504/2019 г. на II т.о. която се споделя от настоящия състав. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение