Определение № 205 от 25.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2569/2021 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 1259/09.02.2022 г. по регистъра на ВКС, подадена от Г. Д. С. чрез адв. А. с искане за допълване на определение № 76/03.02.2022 г. по настоящото дело в частта му за разноските и присъждане на сторените от страната разноски в касационното производство. Ответникът по молбата „Еко енерджи мениджмънт“ ООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] не е подало отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: С определение № 76/03.02.2022 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 150/23.02.2021 г. по гр. д. № 2426/2020 г. на Апелативен съд – София, ГК, 4 - ти състав. С обжалвания въззивен съдебен акт след отмяна на решение № 1446/21.02.2020 г. по гр. д. № 386/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, I – 17 състав е осъдено посоченото по – горе ответно търговско дружество да заплати на ищеца Г. С. сумата от 40 000 лв. на основание чл. 240 ЗЗД. Молбата за допълване на горното определение - в частта за разноските, с което не се допуска касационен контрол, е подадена в едномесечния срок от постановяването му (считано от 03.02.2022 г.), т. е. в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество молбата е основателна. Правилото на чл. 248, ал. 1 ГПК е процесуален способ за проправяне на грешка или пропуск на съда при реализиране на отговорността за разноските в гражданския процес, като в първият случай е допуснато неточно изчисляване и присъждане на сторените разходи от страната, а във вторият – пропуск да се ангажира въпросната отговорност. Във всички случаи се касае за разноски, които са своевременно поискани пред съда, чието присъждане е обусловено от изхода на делото. Постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение по настоящото дело е с благоприятен за молителя правен резултат, доколкото не е допуснат касационен контрол на въззивното решение, а той е бил ответник по касационна жалба. Макар в кориците на образуваното дело пред касационната инстанция да не се съдържа отговор на ответника по жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, в каквато насока е била и констатацията в определението по чл. 288 ГПК е видно, че такъв е подаден в срок. Към молбата по чл. 248 ГПК на страната е приложен заверен препис от постъпилия в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговор (заведен с вх. № 11720/05.07.2021 г. по регистъра на Апелативен съд - София, за което обаче са липсвали данни при постановяване на определението, с което не е допуснат касационен контрол), в който е обективирано искане за присъждане на сторените в касационното производство разноски. Извършването на този разход е удостоверено с приложените заверени преписи от договор за правна защита и съдействие от 28.06.2021 г., където е уговорено адвокатско възнаграждение от 1 730 лв., платимо по банков път; от съставена за услугата фактура и от извлечение от банков документ за транзакцията на сумата по сметка на пълномощника. Горната сума е посочена и в представен списък по чл. 80 ГПК. По изложените съображения определението по чл. 288 ГПК следва да бъде допълнено на основание чл. 248 ГПК, като касационният жалбоподател бъде осъден да заплати на ответника по жалба сумата от 1 730 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.,