Решение № 3666 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1089/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекция за национален строителен контрол против решение № 2258 от 27.11.2025 г., постановено по адм. д. № 433/2025 г. по описа на Административен съд гр. Кърджали. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – Г. К. Я., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя заповед № РД-15-417/27.06.2025 г. на началника на Дирекция за национален строителен контрол, с която на основание чл. 103, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител, е прекратено служебното правоотношение с Г. К. Я. на длъжност „старши инспектор“ в РДНСК – Кърджали, Главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК, считано от 30.06.2025 г. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Констатира, че с експертно решение № 90582/19.03.2024 г. на НЕЛК, гр. София спрямо Г. Я. е установена трайно намалена работоспособност – 64 % със становище, че лицето не може да работи като „старши инспектор“ и е предписано същото да бъде трудоустроено на подходяща длъжност за срока на определения процент - до 01.12.2026 г. при спазване на противопоказаните условия на труд. Прави извод, че след като е дадено предписание за трудоустрояване от компетентния орган по чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване, то е приложим чл. 85 ЗДСл., като в случая процедурата по трудоустрояване на Г. Я. не е спазена. Посочва, че изискванията на чл. 85, ал. 1 от ЗДСл за преместване на трудоустроен държавен служител на друга подходяща служба или на същата при облекчени условия, са императивни и органа по назначаване е длъжен да се съобрази с адресираното до него предписание. Прави извод, че в тази хипотеза органа по назначаване следва да поиска допълнително становище от НЕЛК, да посочи коя длъжност е подходяща за заемане от трудоустроения служител от гледна точка на здравословното му състояние. Стига до заключението, че в случая не е налице хипотезата на чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че в компетентността на НЕЛК е да даде предписание за здравните противопоказния да изпълнява присъщите функции и задачи на заеманата длъжност - чл. 1, ал. 1 и 3 от Наредбата за трудоустрояване. От данните по делото е видно, че увреждането на служителя е причинило 64 % трайна неработоспособност и същото не му позволява да работи на заеманата до този момент длъжност. Съдът правилно приема, че спорът между органа по назначаване и служителя относно подходящата работа за трудоустрояване от гледна точка на здравното му състояние следва да се реши от НЕЛК, която констатира, че лицето не може да работи на заеманата до момента длъжност, а не от службата по трудова медицина. В съответствие с приложимата нормативна уредба съдът правилно приема, че органа по назначаването е следвало да направи запитване до НЕЛК, издала експертното решение за намалена работоспособност на служителя, какъв вид работа е подходяща за здравословното му състояние, по аргумент от чл. 3, ал. 1 - 3 от Наредбата за трудоустрояване. При липсата на такова предписание, с което се решава медицинският въпрос има ли подходяща за здравословното състояние на служителя длъжност, съдът прави обоснован извод, че органът по назначаване неправилно преценя, че за служителя не е налице длъжност, съответна на здравословното му състояние, поради което не са изпълнени изискванията по чл. 103, ал. 1, т. 3 ЗДСл за прекратяване на служебното му правоотношение. Освен това в случая е установено, че в РДНСК – Кърджали са налице три вакантни бройки, съответно за длъжностите главен инспектор, старши инспектор и инспектор. С ЕР на НЕЛК е дадено предписание лицето да бъде трудоустроено на подходяща длъжност за срока на определения процент на трайна неработоспособност при спазване на противопоказните условия на труд - тежък физически труд, работа на височина, с опасни машини и съоръжения, в близост до водоеми, нервно-психическо напрежение. При тези противопоказания и предвид характера на длъжността, заемана от Я. е приложима и нормата на чл. 85, ал. 1 ЗДСл., съгласно която при трудоустрояване държавният служител се премества на друга подходяща държавна служба или на същата при облекчени условия. В случая хипотезата за работа на същата длъжност, но при облекчени условия, изобщо не е обсъждана, а тя би намерила приложение като се съобразят предписанията на НЕЛК, което също обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед. Ето защо изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, е законосъобразен. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал.2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да се осъди Дирекция за национален строителен контрол да заплати на Г. К. Я. сумата 613.55 евро, представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Възражението за прекомерност на разноските не е мотивирано съгласно изискването на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК и не е основателно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,