Определение № 378 от 06.08.2026 г. на ВКС по н. д. № 690/2026 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. Образувано е по повод разпореждане № 737/ 23.07.2026 г., постановено по НАХД № 669/2026 г. по описа на Районен съд – Ловеч, с което е прекратено съдебното производство и делото изпратено на Върховния касационен съд за разрешаване на спор за подсъдност между този съд и Софийския районен съд. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, за да се произнесе взе предвид следното: В Софийския районен съд е било образувано НАХД № 8426/2026 г. по жалба, подадена от „****“ ЕООД с ЕИК[ЕИК], против наказателно постановление № 75 от 27.04.2026 г. на председателя на Патентното ведомство на Република България. С разпореждане № 8726/ 03.07.2026 г. съдията – докладчик е прекратил производството и изпратил делото на Районен съд – Ловеч по подсъдност. Съображенията за това са основани на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, тъй като видно от съдържанието на атакуваното наказателно постановление административното нарушение се твърди да е било извършено в гр. Ловеч. В Районен съд – Ловеч е било образувано НАХД № 669/2026 г., който с цитираното разпореждане № 737 от 23.07.2026 г. е повдигнал спор за подсъдност, основавайки се на чл. 133, ал. 2 от ЗМГО. Настоящият касационен състав намира, че делото е подсъдно на Софийския районен съд. С разпоредбата на чл. 133, ал. 2 от ЗМГО е въведена специална местна подсъдност, която възлага само на този съд разглеждането на жалбите против постановленията, издадени от Патентното ведомство, независимо от мястото на извършване на административното нарушение. Нормата на чл. 133, ал. 2 от ЗМГО е специална спрямо общата такава по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, поради което я дерогира за този вид наказателно-административни производства. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК