Определение № 69 от 21.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 499/2010 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на П. Х. Н. - У.,[населено място], срещу решение № 278 от 26.07.2010г. по гр.д. № 1422/2009г. на ВКС, състав на ІІг.о., с което е оставена без разглеждане молбата и по чл.303, ал.1,т.1 ГПК за отмяна на решения № 140/10.05.1999г. по гр.д.№3119/1997г. на ВКС,ІV г.о., №29/16.09.1996г. по гр.д.№1572/1988г. на Софийски районен съд и решение от 10.04.1997г. по гр.д.№ 5368/1996г. на Софийски градски съд. Ответниците по частната жалба И. Н. М., Т. Н. Е., Л. М. Т., П. Д. С., Р. В. С., М. В. С., И. Г. С. и А. Г. Я. оспорват частната жалба в писмено становище. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следното: За да постанови решението си, имащо характер на определение, ВКС, състав на ІІ г.о. е приел, че молбата за отмяна е процесуално недопустима като просрочена. Всяко от атакуваните съдебни решения – на първа и втора инстанция,както и постановеното в надзорното производство, са влезли в сила при действие на отменения ГПК /1952г./. Посоченото от молителя основание е откриване на ново обстоятелство, а именно че П. С., като един от наследниците на С. И, е бил жив по време на разглеждане на гр.д.№ 1573/1988г., и ново писмено доказателство – смъртен акт на същото лице от 24.05.2008г. Едногодишният преклузивен срок по чл.232,ал.1 ГПК/отм./ за подаване на молбата обаче е изтекъл към момента на влизане в сила на действащия ГПК /ДВ,бр.59/2007г./. С влизане в сила на новия ГПК не се създава ново право на отмяна на влезли в сила решения, тъй като последните са станали неотменими с изтичане на едногодишния срок по чл.232,ал.1 ГПК /отм./. Обжалваното определение е правилно. ВКС е бил сезиран с молба за отмяна на влезли в сила решения на основание чл.303, ал.1,т.1 ГПК/2007г./ - поради откриване на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, имащи значение за решаване на делото. Законосъобразен е изводът в обжалваното определение, че молбата е процесуално недопустима. Атакуваните решения са влезли в сила при действие на ГПК/1952г./ и пределният едногодишен срок по чл.232,ал.1 е изтекъл много преди подаване на молбата. Това е така, защото според разпоредбата на чл.232, ал.1 ГПК /отм./ молбата за отмяна може да се подаде в 3 – месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите по чл. 231, букви "е" и "ж" ГПК/отм./ - от деня, в който страната или представителят и са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила. След като в случая основанието за отмяна предхожда решението, чиято отмяна се иска, то с изтичането на визирания едногодишен срок е преклудирано правото да се иска отмяна на това основание. ГПК /2007г./ не дава нова правна възможност за атакуване по реда на отмяната на влезли в сила и станали неотменими, съгласно приложимите към релевантия момент законови срокове, съдебни актове. Ето защо законосъобразно съставът на ІІ г.о. на ВКС е приел молбата за просрочена като подадена извън пределния срок по чл.232,ал.1 ГПК /отм./. За спазването на преклузивните срокове по чл.232,ал.1 ГПК /отм./, респ. по чл.305 ГПК съдът е длъжен да следи служебно и да приложи правните последици от предявяване на процесуално недопустима молба за отмяна. Ето защо са неоснователни оплакванията в частната жалба, че въпросът за срока на молбата не може да се разглежда след постановяване определението по чл.307, ал.1 ГПК, с което тя е насрочена за разглеждане в открито заседание. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.