Решение № 5717 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7890/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. Пазарджик /СГКК – гр. Пазарджик/, чрез адв. Чавдаров, против решение № 2609/12.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1341/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение, с което процесната заповед е отменена, след което да се постанови ново с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Ответниците А. Г. Д. и Д. Г. Д., чрез адвокат П. Грозданова и Т. Желязкова изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед № 18-12128/14.11.2024 г. на началника на СГКК - Пазарджик, с която на основание чл. 53б, ал. 5, т. 1 във вр. с чл. 53б, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР е одобрено изменение в КК и КР на гр. Батак, състоящо се в нанасянето на нови обект в кадастралната карта /КК/ и кадастралните регистри /КР/ - сграда с идентификатор 02837.501.1970.1, с площ от 9 кв. м., представляваща Параклис „Св. Василий Велики“, предназначение: Култова, религиозна сграда, разположена в поземлен имот 02837.501.1970. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена при липса на мотиви, обосноваващи извършеното изменение и в противоречие с материалния закон, тъй като не е установена посоченото в заповедта правно основание, а именно явна фактическа грешка по смисъла на чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР във връзка с § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, с което е нарушено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Приел е също, че в случая не е налице хипотеза на явна фактическа грешка по чл. 53б ЗКИР, тъй като не се касае до несъответствие в граници на поземлени имоти, а до нанасяне на нов самостоятелен обект на кадастъра – сграда, представляваща параклис. Според съда приложимият ред е този по чл. 54 ЗКИР за отстраняване на непълноти и грешки, а не производството по чл. 53б ЗКИР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти са установени след анализ на събраните по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните, както и заключението на вещото лице по допуснатата експертиза. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка са изведени правилни и обосновани правни изводи. В случая в административния акт не са изложени каквито и да са фактически обстоятелства, въз основа на които е извършено одобреното изменение на КК и КР. В процесната заповед, е посочено правното основание за нейното издаване, а именно чл. 53б, ал. 5, т. 1 във вр. с чл. 53б, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР, а по отношение фактическото такова се сочи единствено, че производството е във връзка със заявление вх. № 01-422440 от 01.08.2024 г. от протоиерей Д. Б. С., удостоверение за приемане на проект за изменение на КК и КР № 25-219740-23.08.2024 г. издадено от СГКК – гр. Пазарджик и възражение вх. № 02-960-08.10.2024 г. от Д. Г. Д.. Липсват каквито и да било мотиви въз основа на какви доказателства органът приема, че е налице именно основанието по чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР за изменение на КК и КР. Такива не могат да се извлекат и от документите по административната преписка. Законосъобразен в този смисъл е изводът на съда, че липсата на мотиви в оспорената заповед и непосочването на фактически основания за издаването й прави невъзможна преценката коя от двете хипотези по § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР е налице – изменение на КК и КР поради несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1 или поради несъответствие в границите на съществуващите на терена трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия. Административния орган е длъжен да посочи в заповедта си, кое от двете основания, допускащи изменение на КККР е установил за налично, защото именно то е материалноправната предпоставка за издаването й, въз основа на която съдът проверява нейната законосъобразност. Недопустимо е мотивите на органа да се допълват или заместват от заключението на съдебно-техническата експертиза. Изписването само на приложените текстове от закона не санират този пропуск. Липсата на мотиви за издаването на индивидуалния административен акт, винаги е от категорията на съществените процесуални нарушения, водещи до отмяната му. Видно от назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза е, че процесният поземлен имот с идентификатор 02837.501.1970 е бил заснет и отразяван в предходните кадастрални и регулационни планове на гр. Батак от 1974 г. и 1990 г., като е съществувал в трайно материализирани граници. Вещото лице приема, че по плана от 1974 г. имотът е попадал в земеделска територия, а по плана от 1990 г. – в урбанизирана територия с предназначение „за озеленяване“ и обществено обслужващи дейности. Установено е също, че по действащите планове не е било предвидено изграждане на култова сграда – параклис в имота. Експертизата сочи още, че имотът не е бил включен в картата на възстановената собственост на ОСЗГ – Батак, изготвена през 1992 г., отразяваща собствеността на земеделските територии, тъй като имотът е съществувал на място във възстановими на терена трайно очертани граници. В тази връзка обоснован се явява и правния извод на административния съд, че в случая не се касае за несъответствие в границите на имоти или за техническа грешка при отразяване на вече съществуващи кадастрални данни, а за първично нанасяне на нов самостоятелен обект на кадастъра. Процесната сграда представлява самостоятелен обект по смисъла на чл. 23, т. 2 ЗКИР, поради което ненанасянето ѝ в кадастралната карта не може да бъде квалифицирано като явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 ДР ЗКИР. В тези случаи приложим е редът по чл. 54 ЗКИР за отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта, а не специалната процедура по чл. 53б ЗКИР. С оглед горното, процесната заповед, с която е одобрено исканото изменение е незаконосъобразна и същата правилно е отменена от административния съд. Обжалваното решението, като правилно и постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците – А. Г. Д. и Д. Г. Д., своевременно поисканите и доказани съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, установени с писмени доказателства и съобразно списък по чл. 80 ГПК, както следва: в полза на А. Г. Д. в размер на 639,11 евро /равностойността на1250 лева/ и в полза на Д. Г. Д. в размер на 639,11 евро /равностойността на1250 лева/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение