Определение № 2002 от 22.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 98/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. И. Щ. и Б. Д. Щ., чрез адв. Б. Т., срещу решение № 332/10.10.2024г. по гр.д.№358/24г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за разваляне на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД за 1/2 част на договор от 31.07.1997г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по нотариален акт № ...., том ....., дело № .............г. на нотариус при РС Ихтиман. Касационната жалба е подадена в срок, представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но като насочена срещу неподлежащ на касационен контрол въззивен акт е недопустима. Съображенията на касационната инстанция са следните: Предявеният иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД е облигационен. Цената му се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК, доколкото договорът, чието разваляне се иска, има за предмет право на собственост върху прехвърления с него недвижим имот. Данъчната оценка на прехвърления имот е 3951, 30 лева ( така данъчна оценка на лист 32 от делото на РС Ихтиман), а цената на предявения иск, който е за разваляне на 1/2 от договора, е 1975, 65 лева т.е. под 5000 лева. Ето защо въззивното решение е необжалваемо на основание чл. 280, ал.3, т.1, предл.1 во ГПК. Воден от горното, настоящият състав на ВКС