Определение № 168 от 30.03.2026 г. на ВКС по н. д. № 268/2026 г.

Производството е по реда на чл.351, ал.6 НПК. Образувано е по повод подадена от защитника на подсъдимия Ч. С. Ч. - адв.Г. частна касационна жалба, с която се атакува разпореждане №114/24.02.26 г. на съдия-докладчика по В.Н.О.Х.Д.543/25г. по описа на Плевенския окръжен съд. Със същото е върната подадената касационна жалба, насочена срещу постановената от ОС-Плевен нова присъда по посоченото въззивно дело. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери релевантните за настоящото произнасяне данни по делото, намира за установено следното: Подсъдимият Ч. е обвинен в извършване на престъпление по чл.343 б, ал.3 НК, за което е оправдан по образуваното Н.О.Х.Д.2050/23 г. по описа на РС-Плевен. След подаден въззивен протест, пред ОС-Плевен се е развило В.Н.О.Х.Д. 543/25 г. Съдът е намерил Ч. за виновен по повдигнатото му обвинение и го е осъдил на 1 година „лишаване от свобода“, отлагайки изпълнението на наказанието за срок от 3 години, както и на „глоба“ в размер на 500 лева, с равностойност 255,65 евро. Лишил го и от правото да управлява МПС за срок от 2 години. Подсъдимият, действащ чрез защитника си - адв. Г. е подал касационна жалба с вх.№2313/23.02.26 г., върната като просрочена на подателя с проверяваното от настоящата инстанция разпореждане №114/24.02.26 г., постановено по В.Н.О.Х.Д.543/25 г. Няма съмнение, че постановената от Плевенския окръжен съд нова присъда подлежи на касационен контрол. Същата е обявена в проведеното на 04.02.26 г. открито съдебно заседание, в присъствието на страните, включително подсъдимия и защитника му - адв. Г., като съдът е разяснил правото им да я атакуват. Срокът за атакуване е изтичал на 19.02.26 г.-работен ден, четвъртък. По същество частната жалба е неоснователна. ВКС не може да се съгласи с твърдението, че касационната жалба е подадена на 18.02.26 г., тъй като това не кореспондира с доказателствата по делото. Видно от товарителница №240023087 на куриер, опериращ под търговското наименование „BEELINE“, датата на подаване е 20.02.26 г. Именно тази дата е отбелязана в обособеното поле за попълване на информация относно подателя на пратката и данните за нея. Вярно е, че уточнението за 18.02.26 г. присъства в товарителницата, но то се намира най-долу вляво на документа и е част от изречението, описващо съдържанието на пратката - „Касационна жалба по 543/2025 г. ОС-Плевен от 18.02.26 г.“ Това обстоятелство обаче е ирелевантно. Срокът се води спазен с предаването на документа (пратката) на пощенския оператор, за което той поставя пощенски отпечатък (клеймо) или по друг начин отразява датата на приемане на пратката. В конкретния случай това е станало чрез изписване на датата върху товарителницата, в полето за въвеждане на информация относно подателя на пратката и данните за нея. Ето защо меродавната дата е 20.02.26 г., когато са приети документите от куриер на фирма „BEELINE“, а не твърдяната от жалбоподателя 18.02.26 г. Този съд държи да отбележи, че датните клейма, както и обозначенията за получаване на дадена пратка важат, ако са поставени от лицензиран пощенски оператор по смисъла на Закона за пощенските услуги. И ако за доставилия касационната жалба в съда куриер - „Еконт експрес“ ООД няма съмнение, че притежава такъв лиценз, обстоятелство, установимо от Регистъра на операторите, предоставящи универсална пощенска услуга или част от нея по посочения закон, то за дружеството, чийто куриер първоначално е приел касационната жалба и датата от товарителницата на което настоящият жалбоподател въздига като релевантна за момент на подаване, наличието на лицензия за извършване на пощенски услуги e факт, неможещ с лека ръка да бъде отнесен към безспорните и неподлежащи на доказване. Поради гореизложените изводи обаче разискването на този въпрос е безпредметно. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение,