Определение № 2980 от 13.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1833/2024 г.

Производството е по чл. 307ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила въззивно решение № ІІІ-95/ 20.07.12г. на Бургаски окръжен съд, постановено по в.гр.д. 873/12г.. Молбата е подадена от Г. А. А. на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, и към нея са приложени две писмени доказателства, за които молителят твърди, че са нови, а именно Постановление за прекратяване на наказателно производство на РП- Бургас от 10.08.23г. и писмо от АГКК от 23.10.23г.. За да се произнесе по допустимостта на молбата, ВКС взе предвид следните обстоятелства: С въззивното решение, чиято отмяна се иска, молителят е осъден да плати на Д. Д. Д. 4423,87лв. обезщетение за лишаване от ползване на таванско помещение №.., принадлежащо към ап..., в сградата на [улица], за периода от 16.08.2006г. до 29.03.2010г., на основание чл. 59 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че ищецът е доказал правото на собственост върху ап..., както и че ответникът по делото е признал в съдебно заседание, че ползва таванското помещение №... В молбата за отмяна молителят твърди, че представеното Постановление на РП установявало, че известие от 29.03.2010г., с което на молителя е било доставена покана за плащане на обезщетението, което е предмет на въззивното дело, било неистински документ. Освен това с писмото от АГКК се установявало, че в процесната сграда нямало схема на таванските помещения. При така установените обстоятелства, ВКС намира, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като представените с молбата за отмяна две писмени доказателства нямат характер на документи по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Постановлението за прекратяване на наказателно производство не е свидетелстващ документ и е без правно значение. Без правно значение е и поканата за плащане на обезщетение, доставена с известието от 29.03.10г., коментирано в Постановлението за прекратяване, тъй като няма връзка с делото по чл. 59 ЗЗД, доколкото не е присъдена законна лихва за забава за плащане на обезщетението. Писмото от АГКК няма характер на документ по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК- това не е документ, с който страната да не е могла да се снабди своевременно. Воден от горното, ВКС, ІІІ ГО