Определение № 93 от 28.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4594/2021 г.

Постъпила е молба с вх.№ 378 от 17.01.2022г., подадена от Д. Г. П., действаща като майка и законен представител на малолетните си деца Д. и К. В., чрез процесуалния представител адвокат В. за допълване на постановения по делото акт – определение № 60332 от 25.11.2021г. в частта за разноските. Твърди, че в подадения от нея отговор е налице искане за присъждане на сумата от 460лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение, по което съдът не се е произнесъл. Срещу подадената молба е постъпил отговор от ответната страна В. Д. В., чрез процесуалните му представители адвокатите В. и Г., с която се изразява становище за необоснованост и неоснователност на искането поради неяснота как е определена претендираната сума при положение, че в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за дела за издръжка предвиденото възнаграждение е 300лв., без да е предвиден размер на възнаграждение по дела, като процесното, за изменение на вече определена издръжка. Отделно – не е предвиден размер и за отговор по молба за отмяна /за разлика от случаите на изготвяне на отговор на въззивна или касационна жалба/. Отделно счита, че разноски не се държат, тъй както защото постановеният акт не е окончателен, така и защото в хода на производството по делото, приключило с акта, чиято отмяна се иска, съдът е приел, че разноски не се дължат. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, като взе пред вид материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: С определение № 60332 от 25.11.2021г. съдът е оставил без разглеждане, като недопустима поради просрочие, подадената от В. Д. В. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 295147 от 6.12.2019г. по гр.д.№ 38478/2019г. на СРС. Това определение е обжалвано и е потвърдено с определение № 36 от 2.02.2022г. по ч.гр.№ 228/2022г.на ІV г.о. на ВКС. По направеното, в подадения отговор на молбата за отмяна, искане за присъждане на разноски, произнасяне от съда няма. Настоящата молба е подадена в преклузивния срок, от лице с правен интерес и е допустима. Разгледана по същество е и основателна. Доколкото е налице постановен окончателен акт, с който се приключва делото по смисъла на чл.81 ГПК, е неоснователно направеното възражение за недължимост на направените разноски. Производството за отмяна е самостоятелно, извънинстанционно производство, поради което въпросът за дължимостта на направените в него разноски не е обусловено от приетото в приключилото с окончателен акт производство. Неоснователно е и възражението, свързано с предвидените в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения хипотези. Съгласно т.1 и т.2 ТР № 6 по т.д.№ 6/2013г.на ОСГТК на ВКС, дължимостта на разноските се преценява по правилата на чл.78 ГПК, като се присъждат тези от тях, чието извършване е доказано. В случая, в отговора, се съдържа искане за заплащане на разноски. С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.4 ГПК такива се държат. Относно размера, съгласно чл.78, ал.5 ГПК, съдът не може служебно /без искане на насрещната страна/ да присъжда по-малко от реално установените разноски. В случая, е приложен списък и договор за правна защита и съдействие от 24.08.2021г., с който се установява, че реално заплатеното от ответната по молбата за отмяна страна възнаграждение за „отговор и защита пред ВКС“ е 460лв. /В договора, страните са се разписали, че сумата е внесена в брой/. След като е налице искане за присъждане на направени разноски, по което съдът не се е произнесъл, реалното извършване на същите в хода на приключилото производство е установено и не е направено изрично възражение за тяхната прекомерност, подадената молба е основателна и следва да бъде уважена в пълен размер. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,