Определение № 8481 от 15.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8091/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 вр. чл. 293, ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Б. Б. И. против Определение №22310 от 27.06.2025 г. по адм. дeло №6737/2025 г. по описа на Административен съд София - град/АССГ/ в частта му, с която е отхвърлено искането му по чл. 293, ал. 4 от АПК за спиране изпълнението на влязла в сила Заповед № РД-357/16.06.1999 г., издадена от Главен държавен инспектор на Дирекция „Национален строителен контрол“ /ДНСК/. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение материалния закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда, че искът не е подкрепен с доказателства. Позовавайки се на влязло в сила решение на СГС твърди, че „пристройката“, предмет на оспорената заповед, към северното му единствено жилище е стабилна и няма опасност за преминаващите и обитаващите. Излага съображения, че северното жилище е единственото му жилище в гр. София, където живее и работи като [заличен текст], поради което разрушаването на пристройката ще доведе до значителни трудно поправими вреди както за него, така и за семейството му, тъй като същите ще останат без жилище. Моли за отмяна на съдебния акт в оспорената му част и постановяване на спиране изпълнението на заповедта до приключването с окончателен съдебен акт на производството по иска. Не претендира разноски. Ответникът – Началникът на ДНСК в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Не претендира разноски. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по предявен от Б. И. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 292 от АПК, срещу Началника на ДНСК за признаване на установено, че влязлата в сила Заповед № РД-357/16.06.1999 г., с която е наредено премахване на незаконен строеж, представляващ „Жилищна сграда на три и мансарден етажи“ на [улица], [адрес], гр. София, район Витоша, не подлежи на изпълнение поради изтекла 5- годишна давност. С жалбата е направено и особено искане за спиране на принудителното изпълнение на заповедта по реда на чл. 293, ал. 4 от АПК. С постановеното определение в обжалваната му част АССГ приема, че не са налице „убедителни писмени доказателства“ по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК, обуславящи вероятна основателност на предявения иск, както и, че не се сочат доказателства в подкрепа на твърдението за настъпването на значителна и трудно поправима вреда, извън вредите, които са законна последица от заповедта. В тази връзка АССГ е посочил, че липсват твърдения процесното жилище да е единствено на И.. През дългия период от време на водените от същия съдебни производства във връзка с премахване на незаконния строеж, ищецът е могъл да организира личния и семейния си живот на друго място. Не е налице бездействие на държавата, което да формира убеждение, че заповедта няма да бъде изпълнена. Определението в обжалваната част е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 4 от АПК подаването на иска по чл. 292 от АПК не спира изпълнението, но съдът може да го спре до разрешаване на спора, ако то би могло да причини на ищеца значителна и трудно поправима вреда. Нормата очертава предпоставките, при наличието на които може да се постанови спиране - образувано изпълнително производство срещу длъжника за изпълнение на влязъл в сила административен акт, сезирането на съда с иск по чл. 292 от АПК, предявен срещу взискателя, както и вероятност от изпълнението да настъпи за ищеца значителна и трудно поправима вреда. В тази връзка именно в тежест на И. е да докаже наличие на предпоставките за спиране изпълнението на влязъл в сила административен акт, а именно - да докаже възможността от настъпването на значителна и трудно поправима вреда от изпълнението на заповедта. В настоящия случай вероятността изпълнението на оспорената заповед преди приключването на делото по иска да породи вреди от категорията по чл. 293, ал. 4 от АПК не е доказана, както правилно е приел и административният съд. Посочените в частната жалба доводи и обстоятелства не обосновават наличието или вероятността от настъпването на значителна и трудно поправима вреда, извън вредите които са законна последица на заповедта. Липсват данни, от които да се направи извод, че с премахването на жилищната сграда за Б. И. ще настъпи такава вреда. Недоказани са твърденията на частния жалбоподател, че процесното жилище/“пристройка“, „северното жилище“/ е единственото му в гр. София и с разрушаването му той и семейството му ще останат без жилище. Принудителното изпълнение на заповедта несъмнено би засегнало негативно правната му сфера, но общественият интерес от изпълнението на влязъл в сила административен акт за премахване на незаконно строителство се ползва с предимство и е противопоставим на неговия частен интерес. Различни изводи не произтичат и от доводите, че И. постоянно живее и работи в жилището, находящо се в гр. София, [улица], както и че пристройката към него е стабилна и няма опасност за обитаващите и преминаващите. Следва да бъде отбелязано, че е налице разминаване между адресите, посочени в титулната част на частната жалба /адвокатска кантора в гр. София, [улица], [адрес]/ и адреса, посочен в заповедта за изпълнение /гр. София, [улица], [адрес]/, поради което съдът приема за неоснователно твърдението на частния жалбоподател, че живее и работи на един и същи адрес. На следващо място в частната жалба са посочени доводи относно разрушаване на „пристройка“ към „северно жилище“, които ще доведат до значително и трудно поправими вреди за И. и неговото семейство, а предмет на задължението в настоящия случай не е само пристройка към жилищна сграда, а цялата жилищна сграда находяща се в гр. София на [улица]. Доводите на частния жалбоподател, че заповедта почива на неверни данни от Констативния протокол №11/06.06.1999 г. са неотносими към предпоставките за спиране по чл. 293, ал. 4 от АПК, поради което не следва да бъдат обсъждани. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението в обжалваната му част не страда от релевираните с частната жалба пороци - отменителни основания и същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд