Определение № 67 от 21.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1306/2022 г.

Постъпила е молба вх.№ 260730, подадена по пощата на 20.01.2022 г., поправена с молба № 262639/15.02.2022 г. от Г. Т. Х. за отмяна на решение № 260084/19.01.2021 г. по гр.д.№ 2523/2020 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1619/14.05.2020 г. по гр.д.№ 6916/2016 г. на РС-Пловдив. В първоначалната молба, молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал.1 т.5 ГПК, като твърди, че е била лишена от участие в производството по чл. 288 ГПК по гр.д.№ 2169/2021 г. на ВКС, ІІ гр.о., в което е не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение с определение № 60368 от 20.10.2021 г. В молбата-уточнение е посочено и основанието по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК, но не се сочи ново доказателство или ново обстоятелство в хипотезата на този текст, а това основание се обосновава с неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Като съществено процесуално нарушение се сочи това, че е администрирана подадената от молителката касационна жалба въпреки, че е била нередовна и поради това недопустима. Ответникът по молбата Н. Г. В. оспорва допустимостта на молбата и основателността й. Съдът на основание чл. 307, ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното: Молбата изхожда от страна - ищец в производството по предявеният иск по чл. 109 ЗС, който е отхвърлен и е постъпила в тримесечния срок по чл. 305 ГПК, считано от влизане на решението в сила. Тя обаче е недопустима поради следното: Нормата на чл. 306, ал.1 ГПК изисква молбата за отмяна на влязло в сила решение да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Това означава молителя да посочи факти и/или обстоятелства, които да могат да се квалифицират от съда под някое от изчерпателно изброените в чл. 303, ал.1 и чл. 304 ГПК основания за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, на страната се дават указания за изправяне на нередовностите и при неотстраняването им в срок, молбата се връща, като нередовна от администриращият съд, съгласно ал.2 на същия текст, препращащ към чл. 286 ГПК. Проверката за това дали молбата за отмяна на влязлото в сила решение отговаря на изискването на чл. 306, ал.1 ГПК се извършва и в настоящото производство по чл. 307, ал.1 ГПК за преценка на допустимостта й. При констатирана нередовност на молбата, включително и поради липса на мотивирано изложение, по което да може да се квалифицира основанието, на което се иска отмяна на влязлото в сила решение, молбата се оставя без разглеждане поради това, че не е налице положителна процесуална предпоставка за разглеждането й по същество. /в този смисъл –т.10 от мотивите към ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. В настоящият случай първоначалната молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение е нередовна, защото посоченото основание – лишаване от право на участие на страна в процеса се отнася за производството по чл. 288 ГПК, което се развива след постановяване на въззивното решение, чиято отмяна се иска и е винаги в закрито заседание. Предмет на производството по отмяна на влязлото в сила решение не може да бъде и редовността на касационната жалба, тъй като за нея се следи в производството по обжалване, а не след влизане в сила на обжалваното решение. Подобно основание не е посочено в чл. 303, ал.1 и чл. 304 ГПК. Същото се отнася и за основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Те се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване, но не могат да бъдат предмет на производство по отмяна на влязло в сила решение. След влизане в сила на решението, формираната сила на пресъдено нещо може са се суспендира само на основанията, посочени в чл. 303, ал.1 и чл. 304 ГПК, ако твърденията за наличието им са доказани и основателни. Предвид изложеното, молбата за отмяна е нередовна и поради това недопустима, и следва да се остави без разглеждане, съгласно приетото в т.10 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно този резултат, на ответника по молбата следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за настоящото производство на основание чл. 78, ал.4 ГПК в доказаният с договора за правна помощ размер 1000 лв. По изложеното, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.