Определение № 11716 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3496/2024 г.

ВАСВторо отделение31.10.2024 г.докладчик Таня Радкова

Диспозитив

ОТМЕНЯ определението за даване ход по същество, постановено в открито съдебно заседание на 07.10.2024 г. по адм. дело № 3496/2024 г. по описа на Върховния административен съд. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на директора на дирекция „УСКОР“ при община Варна срещу решение № 1857/28.12.2023 г. по адм. дело № 1343/2023 г. на Административен съд – Варна. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 3496/2024 г. по описа на Върховния административен съд. ОСЪЖДА община Варна да заплати на „Хранинвест“ ЕООД с ЕИК 103582464 направените пред касационната инстанция разноски в размер на 500 (петстотин) лева. Определението може да се обжалва с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: Членове: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА /п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред (УСКОР)“ при община Варна, чрез неговия пълномощник срещу решение № 1857/28.12.2023 г. по адм. дело № 1343/2023 г. на Административен съд – Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба „Хранинвест“ ЕООД чрез своя процесуален представител в писмен отговор счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, но е процесуално недопустима за разглеждане при следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от „Хранинвест“ ЕООД срещу заповед № 1719/23.05.2023 г. на кмета на община Варна чрез директора на дирекция „УСКОР“ при община Варна, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. второ и ал. 3 ЗУТ е наредено премахването на преместваеми обекти по чл. 56 ЗУТ-един брой павилион, изпълняващ функциите на контролно пропускателен пункт и два броя елементи на градското обзавеждане (бариери), находящи се в западната част на имот с идентификатор 10135.536.432 по КККР на гр. Варна, собственост на „Хранинвест“ ЕООД. С оспореното решение обжалваният административен акт е обявен за нищожен. Съгласно чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за премахване на обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ. Поради това следва да се приеме, че касационният контрол в случая е недопустим и касационното производство не може да се развие с постановяване на решение по съществото на касационната жалба. След като първоинстанционното решение е окончателно, определението за даване ход по същество следва да се отмени, а касационната жалба следва да се остави без разглеждане, като се прекрати производството по делото пред Върховния административен съд. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на „Хранинвест“ ЕООД следва да бъдат присъдени разноски, каквито община Варна дължи в размер от 500 лева представляващи възнаграждение за един адвокат по реда на чл. 143, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 215, т. 4 АПК във връзка с чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ, Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

8