Определение № 611 от 03.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5851/2013 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Н. Й. И. против определение от 03.04.2012 г. по гр. дело № 62/2012 г. на Софийски градски съд, с което е върната въззивната му жалба против решение по гр. дело № 37759/2010 г. на Софийски районен съд, в частта за съдебните разноски. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба е провери определението, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Прието е с обжалваното определение, че за жалбоподателя И. в качеството му на трето лице - помагач на ответника по иска на [фирма] с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 422 ГПК против В. В. К., липсва правен интерес да обжалва решението на първоинстанционния съд в частта за съдебните разноски, които ответникът, който подпомага е осъден да заплати на ищеца, доколкото третото лице - помагач не е главна страна и не се засява от изпълнителната сила на решението, включително и в частта за съдебните разноски. Съдът е посочил и второ основание за връщане на жалбата - същата е останала неподписана въпреки указанията до жалбоподателя с посочване на последицата от неизпълнението, т. е. жалбата е върната и като нередовна. Определението е правилно. Жалбоподателят е обжалвал първоинстанционното решение в качеството му на трето лице-помагач на ответника, само в частта за съдебните разноски, които ответникът, който подпомага, е осъден да заплати. Съдът е върнал жалбата на две основания - като нередовна, поради неподписване на жалбата в дадения срок и като недопустима, поради липса на правен интерес третото лице-помагач да обжалва решението в посочената част. Връщането е законосъобразно и на двете основания, като за правилността на обжалвания акт е достатъчно наличието й само на едно от основанията. Третото лице - помагач не е главна страна, не се засяга от изпълнителната сила на решението, няма право и не отговоря за разноски, освен в посочените в чл. 78, ал. 10 ГПК случаи. Това определя липсата му на правен интерес от обжалване на решението в посочената част. Неподписаната жалба е винаги нередовна. След като жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда в срок, връщането е съобразено с разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, приложена точно от съда. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.