Определение № 193 от 13.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2895/2011 г.

Производството е по реда на чл.43,т.3 НПК. Постъпило е определение № 166/23.11.11 г. от съдия в РС-Луковит, с което е прекратено съдебното производство по Н.О.Х.Д. 549/ 11 г.по описа на посочения съд и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, за разглеждането му по същество. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери релевантните по това производство данни и като съобрази изразеното от прокурора мнение, намери направеното искане за промяна на подсъдността за основателно. Съгласно приложените по производството доказателствени материали, може да се изведе заключение, че е налице хипотезата, прогласена в разпоредбата на чл. 43, т.3 НПК и съдът, на който делото е подсъдно по общите правила на подсъдността, не може да образува състав. Видно е, че съдиите от Р С-Луковит не са в състояние да участват в поредно разглеждане на делото по същество пред първостепенен съд. Един от тях се е е отвел на досъдебното производство, друг е гледал мярка за неотклонение на подсъдимия на фазата на досъдебното производство, а трети е разглеждал делото по същество, след което постановеният с негово участие съдебен акт е отменен от състав на ОС-Ловеч. Върховният касационен съд счита, че действията на целокупния съдебен състав на РС-Луковит намират опора в законовите правила. Това от своя страна обуславя необходимостта от промяна на подсъдността на делото, чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, който да е относително териториално близко и инфраструктурно удобно ситуиран, какъвто е РС-Ловеч. Водим от изложените съображения и в съответствие с нормата на чл. 43, т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение