Определение № 5367 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4604/2026 г.

Производството е по е по реда на чл. 228 АПК. С определение № 2278 от 13.03.2026г., постановено по адм.д. № 439/2026г. Административен съд – Бургас, IХ -ти състав, е оставил без разглеждане жалбата на „Виконт 06“, ЕООД, ЕИК 147103855, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, [жк], [адрес], против решение № 2/22.01.2026г. на директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите и е прекратил производството по адм.д. № 439/2026г. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от „Виконт 06“, ЕООД, ЕИК 147103855, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, [жк], [адрес], представлявано от управителя В. И. И., приподписана от адв. Г. Маджаров. В жалбата се прави оплакване, че определението на Административен съд – Бургас е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови определение, с което да отмени определението на Административен съд – Бургас и да върне делото на съда за решаване на спора по същество. Ответният по частната жалба директор на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите не е взел становище по частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Жалбата е подадени в срока по чл. 230 от ГПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна. С оспореното определение Административен съд – Бургас е оставил без разглеждане жалбата на „Виконт 06“, ЕООД, ЕИК 147103855, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, [жк], [адрес], против решение № 2/22.01.2026г. на директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите и е прекратил производството по адм.д. № 439/2026г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че с разпореждане на съда № 1804 от 26.02.2026г. на жалбоподателя са дадени указания да внесе дължимата държавна такса и да уточни предмета на оспорване съобразно нормата на чл.145,ал.2 АПК, като съобщението с указанията е връчено лично на управителя на дружеството на 27.02.2026г. Прието е още, че със заявление № 2999/27.02.2026г. жалбоподателят е внесъл дължимата държавна такса, но в срока определен от съда не е уточнил предмета на оспорване. Посочено е, че отбелязаното от страната решение № 2/22.01.2026г. на директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите, чиято отмяна се иска, не може да бъде предмет на съдебен контрол, а отделно от това в самото решение е посочено кой точно акт подлежи на оспорване. Определението на Административен съд Бургас е правилно и законосъобразно. В частната жалба се развиват оплаквания за неправилност на оспореното определение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Навеждат се доводи за множество допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до накърняване на правото на защита на страната. Твърди се, че от изложеното в жалбата до административния съд става ясно кой акт подлежи на оспорване, поради което неправилно първоинстанционният съд е оставил жалбата без разглеждане. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Административен съд –Бургас е бил сезиран с жалба от „Виконт 06“, ЕООД, ЕИК 147103855, против решение № 2/22.01.2026г. на директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите, с което отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК – 380 0135580/05.11.2025г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас на осн.чл.186,ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за обувки „Виконт“, находящ се в гр.Бургас, к-с Славейков, търговски център „Престиж“, магазин 3, стопанисван от „Виконт 06“ ЕООД, и забрана на достъп за него за срок от 30дни. Заповедта за налагане на принудителна административна мярка съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК. Същата може да бъде предмет на оспорване или пред горестоящия административен орган или направо пред административния съд – чл.148 АПК. Когато с решението си горестоящият административен орган потвърди оспорената заповед, предмет на обжалване пред съда е първоначално издаденият административен акт – чл.145,ал.2,т.1 АПК. Формата и съдържанието на жалбата са нормативно определени с разпоредбата на чл.150 АПК. Едно от изискванията, на които следва да отговаря жалбата е същата да съдържа означение /посочване/ на обжалвания административен акт – чл.150,ал.1, т.5 АПК. В конкретния случай в жалбата до административен съд – Бургас жалбоподателят „Виконт 06“ ЕООД изрично е посочил, че оспорва и иска отмяна на решение № 2/22.01.2026г. на директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите. За да не прекрати директно жалбата като недопустима, административният съд коректно е дал указания на жалбоподателя да уточни кой конкретно акт оспорва пред съда. Направеното оплакване за непълнота на указанията по чл.87 АПК е несъстоятелно, тъй като първоинстанционният съд е посочил на страната правната норма, която определя кой акт подлежи на оспорване пред съд. Отделно от това в решението на директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ изрично е посочено, че на обжалване пред Административен съд – Бургас подлежи заповедта за налагане на принудителна административна мярка. Независимо от дадените указания, които са били надлежно връчени на жалбоподателя, същият не е отстранил нередовностите на жалбата и не е уточнил кой точно акт оспорва пред съда. При това положение законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че подадената жалба се явява процесуално недопустима и при условията на ч.159,т.1 АПК следва да бъде оставена без разглеждане. Като правилно и законосъобразно, определението на Административен съд – Бургас следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221,ал.2 във в. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,