Определение № 9845 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9553/2025 г.

Производството е по реда чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна касационна жалба, подадена от К. Д. И., понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в [населено място], против Определение № 1453/12.08.2025 г., постановено по адм. дело № 724/2025 г. по описа на Административен съд – София- област, в частта в която е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ. Направил е искане за отмяна на Определението и постановяване на друго, с което да му бъде назначен служебен защитник. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно и в срока, посочен в обжалвания съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съдебното производство пред АССО е образувано по искова молба на К. Д. И. срещу Административен съд -София град, с която претендира заплащане на обезщетение в размер на 60 999 лева за причинени неимуществени вреди. С исковата молба е направено искане за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ. С определението- предмет на оспорване в настоящото производство, решаващият състав е освободил ищецът от заплащане на държавна такса, но е отказал предоставянето на правна помощ, като е изложил подробни мотиви за отказа. За да откаже предоставяне на правна помощ, съдът е приел за безспорно установено по делото, че молителят не разполага с достатъчно средства за ангажиране на адвокат, но, същият води множество дела от вида на процесното срещу различни съдилища в Р.България, което предполага наличие на познания, позволяващи му да упражни адекватно правото си на защита. За да достигне до този правен резултат, АССО е приел, че в случая е налице хипотезата по чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗПП, която предвижда правна помощ да не се предоставя, когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Определението е правилно. Съвсем резонно, съдът е оставил без уважение искането за предоставяне на правна помощ. Обстоятелствата, подлежащи на преценка при постъпила молба за предоставяне на правна помощ са лицето да е в невъзможност да си осигури адвокатска защита поради липса на средства за заплащане на хонорар на адвоката и интересите на правосъдието да изискват това, което следва от разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ЗПП, както и предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗПП да е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за такава. Само наличието на тези кумулативно предвидени законови предпоставки са условие за уважаване на искането. Решаващият състав е посочил служебно известния му факт, че К. Д. И. води самостоятелно голям брой дела от вида на процесното в различни съдилища, което налага категоричен извод, че за него не биха възникнали затруднения да се защитава сам в производството пред съда. В случая, видът и предметът на съдебното производство, за което жалбоподателят е поискал предоставянето на безплатна правна помощ по реда на ЗПП, не налагат задължителното участие на процесуален защитник по делото, нито разкриват наличието на полза за жалбоподателя, която да е съизмерима с предоставянето на помощта и от тази гледна точка последната да се явява оправдана с оглед интересите на правосъдието. Предвид изложените съображения за липса на основания за отмяна на обжалваното определение по смисъла чл. 209, т. 3, във вр. с чл. 236 от АПК, същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение