Определение № 6879 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5845/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от И. Г. П., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора в [населено място], против определение № 2232/11.05.2026 г., постановено по адм. дело № 134/2026 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е върната подадената от него исковата молба с ответници Административен съд-Стара Загора, Административен съд-Пловдив, Административен съд-Хасково, Административен съд-Кърджали, Административен съд-Смолян и Върховния административен съд и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, което жалбоподателят счита, че прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производство и се иска неговата отмяна. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – Пазарджик е образувано по искова молба на И. П., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора в [населено място], с искови претенции срещу Административен съд-Стара Загора, Административен съд-Пловдив, Административен съд-Хасково, Административен съд-Кърджали, Административен съд-Смолян и Върховния административен съд, за обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 100 000 лева, причинени му от дейността на посочените съдилища при разглеждане на конкретно цитирани дела за периода от 13.10.2025 г. до 13.01.2026 г. Съдебният състав, приел, че се касае за искова претенция с правно основание чл.2в от ЗОДОВ. С определение № 905 от 27.02.2026 г., съдът е предоставил правна помощ на И. П., изразяваща се в процесуално представителство по делото до приключването му във всички съдебни инстанции. С разпореждане № 1150/13.03.2026г., след извършена проверка на редовността на исковата молба, в която установил, че тя не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, я оставил без движение и дал едноседмичен срок на процесуалния представител на ищеца да отстрани установените нередовности и да посочи конкретните разпоредби от правото на ЕС са нарушени и как точно действията или бездействията на съответния съд съставляват нарушение на тези конкретни разпоредби. Указал е още, че ако не бъдат изпълнени дадените указния за отстраняване на нередовностите на ИМ, съдът ще я върне и ще прекрати производството по делото. С оглед отказ на посочения от АК-Пазарджик адвокат да поеме защитата на П. и посочване от колегията на друг адвокат, съдът е оставил повторно без движение съдебното производство с определение № 1683/08.04.2026г., като е дал на назначения с това определение адвокат едноседмичен срок да отстрани допуснатите нередовности. С молба, вх. №4232/29.04.2026г., адв. Янакиева, назначена за процесуален представител на ищеца заявява, че ответниците по исковата молба на П. са нарушили чл. 6, чл. 14 от ЕКЗПЧОС, Директива 2011/83/ЕС на ЕП от 25.10.2011 г., във връзка с чл. 12 от ДЕС, Регламент /ЕС/ № 1169/2011 на ЕП и на Съвета от 25.10.2011 г., както и чл. 38, чл. 41, т. 1, чл. 42 и чл. 47 от ХОПЕС. С обжалваното определение съдът е приел, че не са отстранени констатираните нередовности на исковата молба, тъй като ищецът е посочил бланкетно нарушение на разпоредбите на чл. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 6 ДЕС, на разпоредби от ХОПЕС и чл. 3, чл. 6, чл. 8, чл. 10, чл. 41 КЗПЧОС, като не посочва нарушени норми от общностното право. Разгледал и анализирал е всяка една от посочените за нарушени норми в контекста на правното основание на исковите претенции на П. и на практиката на Съда на Европейския съюз, относно допустимостта на иск, с който се иска ангажиране на отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз, както и на съдебната практика на националните съдилища. Според първоинстанционния съд цитираните от ищеца като нарушени разпоредби на чл. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 6 ДЕС от ответниците, също не покриват изискването за посочване на конкретна правна норма на Съюза, предоставяща права на частноправните субекти. Достигнал е до извода, че П. не е посочил в исковата си молба и в молбата-уточнение конкретните материалноправни разпоредби от правото на ЕС, извън общите принципи на ДЕС, ХОПЕС и ЕКПЧОС, по които иска да се защити чрез предприетото от него съдебно производство. Така исковата молба с която е сезиран АС-Пазарджик е останала нередовна, а това е довело до нейното връщане и до прекратяване на производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно. За да се разгледа по същество иск по чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, е необходимо наличието на три, кумулативно изискуеми предпоставки: конкретно и точно посочване на конкретни разпоредби от първичното и вторично право на ЕС, които да създават за частноправния субект пряко материални права; тези конкретни разпоредби от правото на ЕС да са нарушени съществено и да е налице пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между правните актове на националния съд и евентуалното съществено нарушаване на нормите на ЕС. Предметът на спора се определя от заявените от ищеца фактически твърдения и от отправеното до съда искане. За да определи действителното правно основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, както и от заявеното в петитума искане за защита. Съдът не е обвързан и от правната квалификация на иска, сочена в исковата молба, а следва да я изведе от съдържанието й. В случая, въпреки дадените му от първоинстанционния съд по делото указания с разпореждане № 1150/13.03.2026г. и повторно с определение № 1683/08.04.2026г., с които исковата молба на ищеца е оставена без движение, да посочи конкретна правна норма или норми от първичното или вторично право на ЕС, които създават конкретни материални права за частноправни субекти и които П. твърди, че са нарушени от ответниците, ищецът – нито лично, нито чрез процесуалния си представител - е сторил това. Неотстраняването на тези недостатъци на исковата молба в хода на съдебното производство води до недопустимост на предявения иск по чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, тъй като не може да се очертае спорният предмет, съответно – предметът на защита за ответника. Позоваването единствено бланкетно на норми от ЕКЗПЧОС, ХОПЕС и ДЕС, без да посочи конкретни материалноправни разпоредби от първичното или вторичното право на ЕС, които да са били приложими и нарушени от ответника или ответниците по спора не е достатъчно, за да се приеме, че исковата молба е редовна или изправена след указанията за нейната нередовност. Разпоредбите, които И. П. сочи за нарушени, съдържат основни правни принципи на правовата държава и са основополагащи за Съюза. Предявеният иск е квалифициран като такъв с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Твърденията на ищеца са, че ответниците са го увредили, тъй като с постановените съдебни актове са нарушили правото на Европейския съюз, а като такова се сочат разпоредби от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и от Хартата на основните права на Европейския съюз. Ищецът е следвало да посочи в исковата си молба конкретните материалноправни разпоредби от правото на ЕС (извън Хартата и Конвенцията), правата по които е искал да защити чрез предприетите от него съдебни производства, но не е успял да го стори. Във всички случаи сочените разпоредби от Хартата/Конвенцията следва да се свържат с други материалноправни разпоредби от първичното или вторичното право на ЕС. Това е изискване за редовността на исковата молба по аргумент от чл.127, ал.1, т.4 ГПК, когато с нея е предявен иск с правно основание чл. 203, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ. Спазването на това изискване е от значение, както за правилната правна квалификация на иска, предявен с исковата молба, което е задължение на съда, така и за организиране на защитата на ответника или ответниците по спора. В конкретния случай не е спазено. Редовността на исковата молба е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, а отсъствието й изключва допустимостта на образуваното по нея съдебно производство. Правилно исковата молба е определена като недопустима от административния съд и е върната, а производството по делото – прекратено. Обжалваното определение следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение