Определение № 209 от 05.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2295/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Л.”АДСИЦ / акционерно дружество със специална инвестиционна цел / против решение от 12.04.2018 г. по гр.д..№16 134/2017 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 14.08.2017 г. по гр.д.№ 35690/2011 г. на Софийски районен съд, за отхвърляне, поради уважено възражение за прихващане на ответника „Екстрийм спорт„ЕООД, на предявените от „Л.”АДСИЦ по реда на чл.422 ГПК обективно съединени искове, за установяване вземанията му към ответника, произтичащи от договор за наем от 16.10.2007 г.и договор за услуги от същата дата,за които ищецът – кредитор се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК ,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, но неподлежащ на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.3 т.1 пр. второ ГПК, съдебен акт. Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, предявени по реда на чл.422 ал.1 ГПК, за установяване вземания на ищеца срещу ответника, с цена на всеки от исковете – за дължими разходи за консумативи, по ползването на наетата вещ, за неустойка за забава в плащането им и неустойка при прекратяване на договора – под минимално изискуемия праг за касационна обжалваемост на търговски дела – 20 000 лева. Вземанията произхождат от търговска сделка,с оглед правосубектността на страните / търговци / и предназначението на наетия обект като търговски, както и изричното му наемане за ползване с това му предназначение от наемателя, респ. обвързаният с ползването на наетия обект и обслужващ последния договор за услуги,което обуславя и търговския характер на делото. На основание чл.280 ал.3 т.1 пр.второ ГПК, касационното обжалване на въззивното решение е недопустимо. Водим от горното, Върховен касационен съд,първо търговско отделение