Определение № 4168 от 16.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2356/2026 г.

Производството по делото е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. И. Я., чрез адвокат Шаркова, срещу определение № 6420 от 17.02.2026 г., постановено по адм. дело № 12357/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлено искането и за изменение на постановеното по делото определение № 3160 от 26.01.2026 г., в частта за разноските. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон иска отмяната му, като се постанови ново, с което да бъдат присъдени разноски в претендирания размер. Ответникът - областен управител на област София взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С определение № 3160 от 26.01.2026 г., постановено по адм. дело № 12357/2025 г. по описа на Административен съд – София-град съдът на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставил без разглеждане жалбата на С. И. Я. срещу мълчалив отказ на областния управител на област София за извършване на административна услуга издаване на на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост за имот в кв. Драгалевци и е осъдил Областната администрация на област София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 310 лева – внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът е приел, че жалбоподателят има право на разноски, предвид изхода на спора и представените доказателства, а възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е счел за основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, обема и качеството на осъществената правна защита, както и на обстоятелството, че е установено подаването на още 14 жалби по идентични искания от сънаследници на Я.. С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на С. Я., да бъде изменено постановеното по делото определение № 3160 от 26.01.2026 г. в частта за присъдените разноски, като се иска присъждане на заплатено адвокатско възнаграждение в пълен размер от 1000 лева. За да постанови този резултат, съдът се позовал на приложението на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, във връзка с определения размер под определения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимум, при приетото, че жалбата е оставена без разглеждане поради издаване на заявения от жалбоподателя акт, по делото не е провеждано открито съдебно заседание и не са извършвани никакви процесуални действия, като самото дело не се отличава с никаква фактическа или правна сложност. Определението е валидно, допустимо и правилно. В случая сторените по делото разноски в първоинстанционното производство от жалбоподателя са внесена държавна такса в размер на 10 лева и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Правилно административният съд е уважил направеното от ответната страна възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение с определението, с което е прекратил производството по делото, съответно е приел за неоснователно искането за присъждане на такова в по-голям размер с обжалваното определение. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, който размер трябва да бъде справедлив и обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия. В случая правната помощ се изразява в изготвяне и подаване от процесуалния представител на жалба до съда и подадена писмена молба. Съгласно критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското възнаграждение следва да е обоснован и справедлив, т. е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В случая е установено, че чрез един и същ адвокат са подадени 18 идентични искания от сънаследници на имот до областен управител на област София, за извършване на една и съща услуга, съответно са подадени идентични жалби от същия адвокат против мълчалив отказ за извършване на услугата, от всеки един от тях, която услуга е извършена в хода на съдебното производство, които обстоятелства не се оспорват в частната жалба. При съблюдаване изискването на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата настоящата инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд относно определения размер на дължимото се адвокатско възнаграждение. Правилно е извършена преценка на вида на спора, обжалван мълчалив отказ за произнасяне от административен орган в срок, каквото е и съдържанието на подадената жалба, интересът – търсена отмяна и изрично произнасяне от органа, видът и количеството на извършената работа, подаване на жалба без осъществено процесуално представителство, самото производството не се отличава с фактическа и правна сложност. Относно доводите по приложението на решение на СЕС по дело С-438/22 следва да се отбележи посоченото в т. 51 и т. 52 от него, а именно, че е общоизвестно, че за някои тайни действия като тези, които водят до хоризонтално ценообразуване, може да се счита, че е толкова вероятно да имат негативни последици по-специално за цената, количеството или качеството на стоките и услугите, че за целите на прилагането на член 101, параграф 1 ДФЕС може да се приеме, че не е необходимо да се доказват конкретните последици от тях за пазара, като опитът показва, че подобни действия водят до намаляване на производството и увеличаване на цените, при което се стига до лошо разпределяне на ресурсите в ущърб по-специално на потребителите и съответно, че посоченото поведение трябва да се квалифицира като „ограничение с оглед на целта", доколкото разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на административния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, трето отделение