Определение № 13306 от 09.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11059/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на В. Я. Т. от гр. Варна, чрез адв. Цанева против определение № 7924 от 01.08.2024 г., постановено по адм. дело № 1458/2024г. по описа на Административен Варна. Жалбоподателката счита определението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, както и че е постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Моли за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството по първоначалната жалба и разглеждането й по същество от Административен съд -Варна. Ответникът – Административен ръководител -Председател на Окръжен съд- Варна, в писмено становище оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд Варна оставя без разглеждане жалбата на В. Т., чрез процесуален представител, срещу мълчалив отказ на Окръжен съд- Варна за оказване на правна помощ с правно основание чл. 22,ал.6 от Закона за правната помощ/ЗПП/ и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че искането на Т. е процесуално недопустимо, тъй като с него се иска отмяна на мълчалив отказ на Окръжен съд – Варна да се произнесе по отправено до него искане за предоставяне на правна помощ на страна в образувано съдебно производство. Приема, че в случая не се касае за административна дейност; не е налице валидно възникнало задължение за издаване на административен акт, поради което и не е формиран мълчалив отказ. Обжалваното определение е правилно. Мълчаливият отказ е правна фигура създадена единствено с оглед гаранция за правото на защита на гражданите и организациите от бездействието на администрацията. Мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК се формира само при не произнасяне в срок от страна на компетентен административен орган и то по такова искане, по което се дължи произнасяне. В случая, както правилно приема и първоинстанционния съд касае се за разглеждане на отправено искане за предоставяне на правна помощ от страна в образувано съдебно производство. Действията на сезирания с това искане съд са част от конституционно закрепената дейност на съдилищата да осъществяват правораздавателната власт и актовете издавани при упражняването й не са административни и не подлежат на съдебен контрол. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, Пето отделение,