Определение № 43 от 23.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 118/2023 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба от пълномощника на „ТЕРМАЛ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД ЕИК:[ЕИК] за спиране на изпълнението на обжалваното с касационна жалба решение № 96/01.12.2022 г. по т. д. № 59/2022 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 322/29.10.2021 г. по т. д. № 402/2019 г. на Бургаски окръжен съд, с което молителят е осъден да заплати на [община] сумата от 200 000 лв. - дължимо обезщетение за гаранционни недостатъци по договор BG 161PO001/1.1-09/2010/047 от 19.05.2014 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на искането по чл.282, ал.2 ГПК, намира следното: Срещу осъдителното въззивно решение е подадена касационна жалба, подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Молбата за спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение е постъпила във ВКС заедно с преписките по първоинстанционното т.д. и въззивното т.д. № 59/2022 г. по описа на БАС. Подадената касационна жалба към настоящия момент е в процес на администриране от въззивния съд, но видно от съдържащите се в кориците на делото документи, настоящият молител е представил подадената пред въззивния съд касационна жалба с вх. № 152/06.01.2023 г., с приложенията към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 и т. 3 ГПК, както и доказателство за спазен срок по чл. 283 ГПК; платежно нареждане с дата 05.01.2023 г. за внесено обезпечение по сметката на ВКС в общ размер на 200 000 лв.; платежно нареждане от 05.01.2023 г. за внесена държавна такса в размер на 30 лв., дължима съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за производството по чл. 288 ГПК. По делото е приложено и удостоверение от главен специалист - счетоводител при ВКС от 12.01.2023 г., от което е видно, че внесеното от молителя обезпечение в размер на 200 000 лв. е постъпило по набирателната сметка на ВКС. При тези данни следва да се приеме, че са налице законовите предпоставки на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, поради което молбата следва да се уважи и да се допусне спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, предмет на касационната жалба. Спирането следва да бъде допуснато до размер на присъдената главница общо в размер на 200 000 лв. Присъдените разноски не са предмет на производството по чл. 282, ал. 2 ГПК, тъй като не подлежат на предварително изпълнение. Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение