Определение № 430 от 15.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 60/2024 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба на "ИВ-СТАР" ЕООД - Варна, подадена чрез адв. Филипова против Определение №3222/14.11.2023г. постановено по адм.д.№2513/2023 година по описа на Административен съд - Варна, в частта в която е оставено без разглеждане искането "ИВ-СТАР" ЕООД за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело №3140007047/2014 г. по описа на ТД на НАП - Варна до произнасяне на съда с влязло в сила решение. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и следва да бъде отменено. Ответникът по частната жалба - директора на ТД на НАП – Варна, чрез юрисконсулт Георгиева изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С определението, в обжалваната му част, административният съд е оставил без разглеждане искането на "ИВ-СТАР" ЕООД за спиране на принудителното изпълнение по образуваното против дружеството изпълнително дело №3140007047/2014 г. по описа на ТД на НАП - Варна. За да остави без разглеждане искането съдът е приел, че разпоредбите на ДОПК не предвиждат изрично правомощие на съда разглеждащ жалбата, подадена по чл. 268 ДОПК да спре изпълнението. Административният съд е посочил е, че съгласно чл. 266, ал. 4 ДОПК оспорването не спира действието по принудителното изпълнение, което може да се спре от публичния изпълнител в хипотезите на чл. 222 и чл. 222а ДОПК. Според съда, правомощие да спре изпълнителното производство има единствено публичният изпълнител, съответно решаващият орган по ДОПК, като на съдебно обжалване подлежи решението на решаващия орган. Обжалваното определение е правилно. В ДОПК няма уредба, според която съдът да има правомощие да спре принудителното изпълнение по образувано изпълнително дело. Такова правомощие има публичният изпълнител съгласно чл. 222 и чл. 222а ДОПК, съответно решаващият орган, като на съдебно обжалване подлежи именно решението на този орган, съгласно нормата на чл.268 ДОПК. При наличие на изрична уредба в ДОПК са неприложими субсидиарно по силата на § 2 от ДР на ДОПК нормите за спиране на принудителното изпълнение на АПК или ГПК. В случая от страна на публичния изпълнител при ТД на НАП - Варна е постановено разпореждане, с което е отказано спиране на принудителното изпълнение по образуваното против "ИВ-СТАР" ЕООД изпълнително дело. Разпореждането е обжалвано пред Директора на ТД на НАП – Варна, който на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК е отхвърлил жалбата с Решение №196/25.10.2023г., което е предмет на производството по адм.д.№2513/2023 година по описа на Административен съд-Варна. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, във връзка с чл. 236 АПК следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение