Решение № 12 от 11.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3547/2013 г.

Решение № 12 от 11.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3547/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на Г. К. Г., Л. Й. Г. и А. Г. К., всички с пълномощник адв. Кр. И. срещу решение от 28.02.2013 г по гр. дело № 355/2012 г. на Окръжен съд Монтана, с което след отмяна на решение от 30.10.2012 г по гр. д № 665/2011 г на Районен съд [населено място], по същество е уважен отменителен иск по чл. 135 ЗЗД до размера на 1/2 ид. част от договор за дарение, срещу тримата касатори, от които първите двама са прехвърлители на два имоти, тяхна съпружеска имуществена общност, а последната е приобретател. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон по отхвърленото възражение на касаторите за изтекла петгодишна погасителна давност за отменителния иск, считано от сключване на процесната сделка за дарение. Въззивният съд незаконосъобразно е приел този давностен срок за прекъснат на основание чл. 116, ал. 1, б. "б" ЗЗД поради предявяване на иск за вземането от кредитора. В касационната жалба и писмена защита се оспорва приетото от съда, че от момента на влизане в сила на решението, с което искът за вземането на кредитора е бил уважен, е започнала да тече нова давност за иска по чл. 135 ЗЗД. В касационната жалба се изтъква незаконосъобразност и на съображенията на въззивния съд, че в настоящия случай следва да се оборва презумпция за знание на увреждането, както и за допуснато процесуално нарушение, недопустимо произнасяне по иск срещу ответницата Г., от който иск, според касаторите, ищецът се е отказал. В писмена защита по същество се поддържат оплакванията само във връзка с неправилно прилагане на давността. В отговор ответникът по жалбата Д. К. А. счита, че за иска по чл. 135 ЗЗД давността е неприложима, евентуално същата тече от узнаването на сделката, която не е била афиширана. Съответни на закона са съображенията на съда във връзка с нейния увреждащ характер. С определение № 988 от 03.10.2013г на ВКС, III г. о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по въпроса прекъсва ли се погасителната давност за предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД с предявяването на иска за плащане на парична сума по вземането, което легитимира кредитора по отменителния иск. По изведения въпрос, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане, Върховен касационен съд е възприел трайно в своята практика, че нито правните действия на кредитора по реализиране на вземането, включително предявяването му по исков ред, нито правните действия на длъжника, ако последният признае вземането, са от естество да прекъснат давността за реализиране на правото кредиторът се иска отмяна на увреждаща го сделка съгласно чл. 135 ЗЗД - предвид неговата самостоятелност, потестативния му характер и материалните предпоставки за упражняването му. Тъй като за успешно провеждане на отменителния иск не се изисква нито безспорност, нито съдебна установеност на вземането, погасителната давност за предявяването на иска с правно основани чл. 135 ЗЗД, започнала да тече от сключването на увреждащата сделка, не се прекъсва при настъпването на горните факти и не се влияе от прекъсване на давността по отношение на самото вземане. Опредметената в решение № 311/2010 по гр. д № 308/2009 IV ВКС и решение № 342 от 2010г по гр. д№ 430/2009 IIIг. о на ВКС съдебна практика по чл. 290, чл. 291 ГПК е дадено принципно разрешение по въпроса за погасителната давност при отменителния иск предвид неотносимостта на фактите, които прекъсват или спират давността за вземането, а не само за обсъжданите в тези решения случаи по чл. 116, б. "а" ЗЗД, или чл. 115, б. "ж" ЗЗД. Окръжен съд [населено място] съответно с установената съдебна практика е посочил, че давността по отношение на иска за обявяване недействителност на увреждащата сделка тече от момента на сключването й, но в противоречие с установената практика е приел, че давността за отменителния иск се прекъсва тогава, когато кредиторът предяви иск за вземането си. Поради възприетото от въззивния съд обратно разрешение по поставения правен въпрос и поради това, че същото е неправилно, касационната жалба е основателна в оплакването за незаконосъобразно прилагане на чл. 116 ЗЗД Иначе правилно при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е оставил без уважение доводите на настоящите касатори, че при процесната сделка, с която длъжникът, заедно със съпругата си, чрез дарение са прехвърлили на своята тогава непълнолетна дъщеря недвижимо имущество в режим на съпружеска имуществена общност, доказателственото правило на чл. 135, ал. 2 ЗЗД не намира приложение и увреждащия характер на сделката е останал недоказан по делото. Правилно въззивният съд е съобразил и обстоятелството, че ответницата Л. Й. Г. е легитимирана страна в процеса Предвид правния режим на разпореденото имущество, решението по отменителния иск следва да бъде постановено с нейно участие на ответната страна, независимо от уточнението, че отмяна се иска и поддържа само до размера на 1/2 ид. част, тъй като паричният дълг на нейния съпруг спрямо кредитора е бил личен. Правилна е и преценката на въззивния съд, че процесуалните действия ищцовата защита не са могли да имат за последица отказ от иска спрямо нея на първа инстанция спрямо процесната 1/2 ид. част. Обжалваното решение е допустимо и съобразено с предмета на въззивното обжалване, правилно съдът е достигнал и до извод за установеност на комулативните предпоставки по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, но тъй като в настоящия случай искът е предявен след като е бил погасен по давност и възражение е направено в срок, въззивният съд е следвало да съобрази последиците на института. Постановеното въззивно решение следва да бъде отменено и да се постанови друго от настоящия съд, с което искът на Д. К. А. бъде отхвърлен на това основание, като погасен по давност. Последният има парично вземане, възникнало през 2000 г, увреждащата го сделка е реализирана на 23.04.2002 г с нот. акт № 13, т. II рег. № 3070 н. д № 201/2002 г, а искът за нейната относителна недействителност е предявен на 23.11.2011 г, т. е след като е изтекла общата петгодишна давност за реализиране на правото С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноските. Разноски по делото са установили и претендират ответниците по иска Л. Г. и А. К., които разноски за всички инстанции включват: платеното възнаграждение за адв. Кр. И. от 1139 лв за въззивна инстанция, възнаграждение 1200 лева за настоящата инстанция - по представените договори за правна помощ, разноските им за първа инстанция (3150 лева по договор от 26.03.2012 г), или общо, заедно с разноските за държавни такси следва да се присъдят 6 108 лева. Водим от горното и на основание 293, ал. 2 от ГПК, Върховният касационен съд, III г. о.