Решение № 1893 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10441/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 – 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу частта от решение № 5711 от 24.06.2025 г., постановено по административно дело № 2840/2024 г. от Административен съд (АС) - Пловдив, с която е отменена частта от негово уведомително писмо(УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 с изх. № 02-160-6500/9293 (номер на писмо съгласно диспозитив на съдебно решение, съгласно УП - изх. № 02-160-6500/9283#4) от 25.09.2024 г., с която е извършено прихващане на сумата 1970,85 лева. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и писмено становище, чрез процесуален представител, че обжалваната част от решението е неправилна - постановена в нарушение на материалния закон, при съществено съдопроизводствено нарушение и необоснована, иска отмяната й, отхвърляне на жалбата срещу посочената част от УП, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за двете съдебни инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - В. В. К., с адрес в [населено място], не взима становище по касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: Производството пред АС - Пловдив е образувано по жалба на В. В. К. срещу горецитираното УП. С решението си АС е отхвърлил жалбата на К., в частта, с която са намалени заявените субсидии, както следва: по СЕПП със сумата 2576,82 лв., по ЗДП със сумата 544, 36 лв., по СПП със сумата 58,26 лв., по СПК с цялата претендирана сума 2067,15 лв., по Специално плащане култура памук с 6662, 25 лв., по СП/други/ със сумата 59,83 лв., по СЗ/основна/ със сумата от 1869,48 лв. В тази си част решението не е обжалвано и е влязло в сила. В необжалваната част са изложени и изрични мотиви, че наложената санкция за бъдещ период по чл.19 от Делегиран Регламент №640/2014 г. поради наддеклариране е законосъобразна и по отношение на нея липсват основания за отмяна на оспореното УП. За да постанови решението в обжалваната част, с която е отменена частта от УП относно извършеното прихващане от 1970, 85 лева, АС е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа фактически и правни основания, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Отменената част от УП е издадена в нарушение на приложимото материално право, тъй като сумата 1970,85 лева е прихваната със санкция по същото УП, наложена за бъдещ период по СПК за кампания 2018 г. на основание чл.28 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №908/2014 г. на Комисията, който изисква неизплатените задължения на бенефициера да са установени в съответствие с националното законодателство. Съгласно чл.27, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК, а съгласно чл.162, ал.2, т.8 ДОПК публични държавни вземания са държавните и общински вземанията за недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Съгласно чл.165 ДОПК събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго. При липса на друга законова регламентация следва да се приеме, че прихващане по реда на чл.28 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №908/2014 г. на Комисията е възможно само с установени с влязъл в сила акт задължения, което условие в случая не е налице. Решението в обжалваната част е неправилна поради новонастъпилите факти, които настоящата инстанция е длъжна да вземе предвид. Сумата, с която е извършено прихващането е наложена санкция по СПК със същия акт за бъдещ период на основание чл.19 от Делегиран Регламент №640/2014 г. В консолидирания вариант на чл.19, ал.3 на Регламента след изменението му с регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/583 на Комисията от 13 април 2015 г. се препраща относно прихващането на санкциите по чл.19, ал.1 и ал.2 от Делегиран Регламент №640/2014 г. към чл.28 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №908/2014 г., на който се съдържа и позоваване в УП относно прихващането. В чл.28 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №908/2014 г. е посочено, че без да се засягат други правоприлагащи действия, предвидени в националното законодателство, държавите членки прихващат неизплатените задължения на бенефициера, установени в съответствие с националното законодателство, от бъдещите плащания към бенефициера от разплащателната агенция, отговаряща за възстановяването на дълга. В съответствие със закона са изводите на АС, че съгласно чл.27, ал.5 ЗПЗП процесното вземане за санкция за бъдещ период е публично държавно вземане, а съгласно чл.165 ДОПК публичното държавна вземане се събира след като е установен с влязъл в сила съдебен акт, освен ако в закон не е установено друго. Прихващането е начин на погасяване на публичното държавно вземане. В националното законодателство към момента на правнорелевантния момент - на издаване на процесното УП, не се съдържа норма, която да дава възможност за събиране чрез прихващане на санкция по УП, което не е влязло в сила, независимо от новата норма на чл.29, ал.3 ЗПЗП / ДВ бр.102/2022 г., в сила от 01.01.2023 г./, въвеждаща предварителна изпълняемост на задълженията по УП, за които са приложими, тоест същите са изискуеми, но в случай на оспорване не са ликвидни. Независимо от това към настоящия момент предвид влизането на решението в сила в необжалваната част, обхващаща и санкцията по чл.19 от Делегиран Регламент №640/2014 г., вземането за 1970, 85 лева е ликвидно и изискуемо и е отпаднала пречката за извършване на прихващане с него. Налице са нови факти по смисъла на чл.142, ал.2 АПК, които следва да се отчетат от настоящата инстанция. Решението следва да бъде отменено в обжалваната част като неправилно и вместо това да се отхвърли оспорването на К. срещу частта от УП, с която е извършено прихващане. С оглед изхода на спора на ДФЗ следва да бъдат присъдени претендираните разноски - 35,79 евро представляваща равностойност на заплатената държавна такса от 70 лева и 140 евро юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции или общо 175,79 евро, платими от К.. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, пето отделение