Определение № 37 от 17.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 285/2012 г.

Производството е по реда на чл. 351, ал. 5, вр. ал. 4, т. 3 НПК. В срок е обжалвано разпореждане от 23.01.12 год. на съдията – докладчик по ВНОХД № 107/10 год. на ОС – гр.Търговище, с което на осн. чл. 351, ал. 4, т. 3 НПК е върната жалба на осъдения Д. Л. срещу постановеното по делото решение № 65 от 14.05.10 год. С жалбата се атакува разпореждането като незаконосъобразно. Иска се отмяната му. По делото е депозирано становище на прокурор от ВКП, с което се изтъкват доводи за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, като взе предвид сочените доводи и съобрази закона, намира частната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Законодателят в чл. 346 НПК изчерпателно е изброил актовете на съдебните инстанции, които подлежат на касационен контрол. Сред тях не са изменителните решение на окръжните съдилища, постановени като въззивна инстанция, каквото е решение № 65 от 14.05.10 год. по ВНОХД № 107/10 год. на ОС – гр.Търговище. Със същото е изменена присъда № 101 от 18.03.10 год. по НОХД № 340/09 год. на РС – гр.Попово. Увеличено е наложеното на подсъдимия Л. наказание за извършеното от него престъпление по чл. 153, ал. 3, т. 5 НК от три на шест години лишаване от свобода и определеното му на осн. чл. 23, ал. 1 НК общо такова - на шест години. В останалата й част присъдата е потвърдена. Ето защо не се касае до нова присъда по смисъла на чл. 346, т. 2 НПК, която подлежи на касационен контрол, тъй като окръжният съд не е решил въпросите за виновността и отговорността на подсъдимия Л. като първа инстанция. При което, разпореждането на съдията – докладчик е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на осн. чл. 351, ал. 5 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,