Определение № 9294 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9411/2025 г.

Образувано е по частна жалба от М. И. Б. в качеството й на управител и представляващ „Бриди“ ЕООД, чрез процесуален представител, адвокат Л. Карамитева, против Определение № 6614 от 22.07.2025г. на Административен съд Пловдив по адм. дело № 1040/2025г. С него се оставя без разглеждане жалбата й срещу писмо №МЗПРЧР-06-11-4400#21/13.05. 2025г. на директор на дирекция „Бюро по труда“-гр. Пловдив. Мотивите на съда са, че обжалваното писмо е със същото съдържание като предходно писмо на същия орган, което е било обжалвано, а настоящето повторно изпратено писмо не подлежи на обжалване. На обжалване подлежи първоначалното писмо, за редовността и допустимостта на което обжалване, преценката е в друго производство. В частната жалба се поддържат доводи по съществото на материалния спор, като се поддържа, че е налице окончателен административен акт, допълнен с мотиви по възраженията в първоначалната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид частната жалба с доводите в нея, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Частната жалба е в срок, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: По преписката се намира на л. 57 от делото жалба от дружеството против писмо МЗПРЧР-06-11-4400#19 от 14.04.2025г., подписано от ДБТ Пловдив, в което писмо до дружеството се иска възстановяване на сума на основание договор по програма „Развитие на човешките ресурси“. В тази жалба до по-горестоящ орган се иска отмяната му като административен акт, и в случай, че се отхвърли жалбата тя да се счита жалба до административен съд – Пловдив против същото писмо. След произнасяне на по-горестоящия орган, жалбата не се уважава, като е разпоредено уведомяване на дружеството/потвърждаване на дължимата сума по първоначалното писмо на същите основания. При така установената фактическа обстановка е налице хипотезата на чл. 97 и чл. 98 от АПК, при която е обжалван административен акт по административен ред, жалбата е отхвърлена, поради което на обжалване подлежи първоначалният акт както правилно е приел и съдът в обжалваното определение. Съгласно разпоредбата на чл. 97, ал. 1, АПК когато органът отхвърли жалбата или протеста, мотивите за това решение се смятат за част от мотивите на административния акт, поради което доводите, че е налице окончателен административен акт с допълнени мотиви, които няма да бъдат обсъдени пред съда са неоснователни. Предвид изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение