Определение № 6106 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5042/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на МБАЛ „Св. Пантелеймон – Ямбол“ АД против Определение № 597 по входящ номер № 739 от 26.03.2026 г. Ямбол, 09.04.2026 г., на Административният съд - Ямбол - I състав, постановено по адм. дело № 324/2025 г. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на МБАЛ „Св. Пантелеймон – Ямбол“ АД, подадено чрез адв. С. Тодоров за удължаване на срока за изпълнение на указанията, дадени с Разпореждане № 502/27.03.2026 по адм. дело № 324/ 2025 г ., както и е върната касационна жалба вх. № 739/26.03.2026 г., подадена от МБАЛ „Св. Пантелеймон – Ямбол“ АД против Решение № 399/11.03.2026 г. по адм. дело № 324/2025 г. на Административен съд – Ямбол. В жалбата се поддържа, че съдът неправилно приел, че не са налице основанията за удължаване на срока съгласно чл. 63 ГПК, която намира субсидиарно приложение и в съдебното административно производство по АПК. При така въведените доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, се иска отмяна на определението на Административен съд - Ямбол и произнасяне по същество, респ. да се продължат съдопроизводствените действия по разглеждане на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Производството по делото пред Административен съд - Ямбол е било образувано по жалба на МБАЛ „Св. Пантелеймон – Ямбол“ АД против Експертно решение № 00064 от зас. № 021 от 02.07.2025 г. на НЕЛК – София. Първоинстанционният административен съд е постановил Решение № 399/11.03.2026 г. по адм. д. № 324/2025 г., с което е отхвърлил жалбата на лечебното заведение срещу оспорения административен акт. Против това решение е депозирана касационна жалба от МБАЛ „Св. Пантелеймон – Ямбол“ АД с вх. № 739/26.03.2026 г. С Разпореждане № 502/27.03.2026 г. съдът е оставил касационната жалба без движение, като е указал на касатора, че в 7 – дневен срок от получаване на съобщението следва да представи: пълномощно в полза на подалия жалбата адвокат за касационната инстанция; документ, от който да е видно, че е внесъл държавна такса в размер на 189.18 евро по сметката на Върховния административен съд и преписи от жалбата според броя на заинтересованите страни. Разпореждането е получено на 30.03.2026 г. от посочения като съдебен адрес адв. С. Тодоров. На 06.04.2026 г. по първоинстанционното дело е постъпила молба от адв. С. Тодоров, с която се иска удължаване с една седмица на срока за изпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовностите на подадената касационна жалба, поради неговото и на законния представител на касационния жалбоподател отсъствие от града и произтичащата от това невъзможност нередовностите да бъдат отстранени в рамките на определения срок. Съдът е приел, че искането по чл. 63, ал. 1 ГПК на страната е неоснователно, тъй като отсъствието от града, без да се сочат уважителни причини за представляващия лечебното заведение и неговия процесуален представител, не обосновават наличието на предпоставките по чл. 63, ал. 1 ГПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 63, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. На основание чл. 63 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини. В случая сочените от касатора обстоятелства, възпрепятстващи да изпълни разпореждането на съда от 27.03.2026 г. в срок – отсъствие от града на представляващия лечебното заведение и неговия процесуален представител не обосновават уважителни причини. Страната е трябвало да наведе конкретни доводи и да представи доказателства в подкрепа на тях, с оглед преценката на съда дали в конкретната хипотеза, те могат да се преценят за уважителни, за да се удължи срока по смисъла на чл. 63, ал.1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. След като касационният жалбоподател не е поправил нередовностите на касационната жалба в срок, съгласно съдържащите се подробни указания за това в Разпореждане № 502/27.03.2026 г., което му е било надлежно връчено, то първоинстанционният административен съд правилно е приел касационната жалба за нередовна и я е върнал. Предвид изложеното, обжалваното определение на Административен съд - Ямбол е правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. чл. 221, ал. 2, предложение първо вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение