Определение № 8781 от 28.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8185/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Х. С. А. от гр.Шумен, [улица], срещу определение № 1355/16.07.2026г., постановено по адм. дело № 312/26/2026 г. по описа на Административен съд – Шумен, с което е отхвърлено искането на Х. С. А. от гр.Шумен, [улица], за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ №26-1729-000035 от 21.05.2026г., издадена от Командир отделение при РУ-Шумен ОД на МВР Шумен, издадена на основание чл.171 т.1 от ЗДвП. Частния жалбоподател твърди, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен изводът на първоинстанционният съд, че не са налице значителни и трудно поправими вреди, които да обосноват искането за спиране на предварителното изпълнение на акта. Излага съображения, че в случая ще настъпят значителни и трудно поправими вреди както лично за него, така и за семейството му. Иска определението да бъде отменено. Ответникът, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, срещу акт, чието обжалване е изрично предвидено в закон. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред първостепенният съд е образувано по жалба на Х. С. А., срещу процесната ЗППАМ, като в жалбата е заявено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта на основание чл. 166 АПК. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е счел, че жалбоподателят не сочи конкретни вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение. В искането не са релевирани и наведени нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК, като липсват и нови доказателства за твърдените в искането обстоятелства, които да са релевантни към твърдените неблагоприятни последици за водача, по отношение на когото мярката е предприета. Обоснован е извод, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е отхвърлено, като неоснователно. Определението е правилно. Не са допуснати сочените в частната жалба нарушения. Всички наведени оплаквания пред настоящата инстанция са били направени и пред първоинстанционния съд, като същият е обсъдил подробно всички относими доказателства и възражения на страните и е изложил обосновани мотиви, които се споделят и от настоящият състав. Оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1729-000035 от 21.05.2026г., издадена от Командир отделение при РУ-Шумен ОД на МВР Шумен, с която на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.3„гг“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)– временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца,считано от 21.05.2026 г. и са отнети документи- СУ на МПС №[номер] подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП и в настоящото производство се проверяват наличието на предпоставките за сприрането му. Действително предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. По делото липсва спор и от представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят има три малолетни деца,които посещават училище и детска градина,като това обстоятелство не предпоставя задължително транспортирането им с МПС и настъпване на вреди.Обстоятелството,че жалбоподателя работи в строителството също не предполага вреди. Всички изложени от него доводи са хипотетични и не са подкрепени от наличните по делото доказателства. Жалбоподателят не е доказал, че във връзка с наложеното предварително изпълнение на ЗППАМ, за него би настъпила значителна или трудно поправима вреда по смисъла вложен от законодателя. Настоящият състав съобразява константната практика на ВАС, съгласно която като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в процесния случай не е установена. Дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателя ще бъде накърнен, поради невъзможността му да управлява моторно превозно средство, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл.166, ал.2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта. Целта на прилагането на ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на частния жалбоподател, със същата степен на значимост. Предвид изложеното, оспореното в настоящото производство определение не страда от пороците релевирани в частната жалба и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение