Определение № 2 от 06.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4853/2019 г.

Делото е образувано по молба на „ДП Национална компания Железопътна инфраструктура“, Управление на движението на влаковете и гаровата дейност, София за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 58-45/08.07.2015 г. по гр.д. № 1494/15 г. на СРС, решение № 4215/25.05.2016 г. по въззивно гр.д. № 10384/15 на СГС и определение № 64/27.01.2017 г. по гр.д. № 3774/16 г. на ВКС Молителят основава молбата с хипотезата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по молбата П. С. П., чрез адв. Р. В., отговаря, че тя е недопустима – не е посочено какво е значението на новото обстоятелство за делото, а и липсва правен интерес от производството, защото с решението, чиято отмяна се желае е отменена заповед за дисциплинарно уволнение не П., но по-късно трудовото правоотношение е прекратено на друго основание. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата е подадена в срок, изхожда от легитимна страна и отговаря на изискванията по чл. 306 ГПК. Работодателят – ответник по обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,, т. 2 и т. 3 КТ има правен интерес от молба за отмяна на влязло в сила решение, с което те са уважени, независимо, че впоследствие, на друго основание, трудовото правоотношение е прекратено. Молбата е допустима и делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. МОТИВИРАН от горното съдът