Определение № 10637 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10088/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Ч. К., чрез адв. Г. Динчев, срещу oпределение № 29256 от 21.07.2026 г. по адм. дело № 6767/2026 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което съдът е оставил без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на кмета на район „Красно село“ по заявление за достъп до обществена информация, подадено чрез Платформата за достъп до обществена информация (ПДОИ) с УРИ 1776680142-20.04.2026 и производството е прекратено. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че не са обсъдени релевантните обстоятелства по случая и наведените възражения. Счита, че съдът неправилно е приел, че е налице препращане на заявлението по реда на чл. 32, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), в резултат на което неправилно е счел, че не е налице мълчалив отказ. Иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ответникът – кметът на район „Красно село“, Столична община оспорва частната жалба. Излага съображения, че е не е налице мълчалив отказ и обжалваното определение е правилно и законосъобразно, моли същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховен административен съд, пето отделение, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. Ч. К. против мълчалив отказ на кмета на район „Красно село“ по подаденото чрез ПДОИ заявление за достъп до обществена информация, с УРИ 1776680142-20.04.2026 г. От доказателствата по делото съдът е установил, че с писмо, рег. № РКС26-ПД01-11 от 05.05.2026 г. заявлението е препратено по компетентност до областния управител на Областна администрация – София-град и директора на Столичен инспекторат, като по този начин е изпълнена хипотезата на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ. Първоинстанционният съд е приел, че волеизявлението, с което заявлението се препраща на органа или организацията, които разполагат с исканата информация, няма властнически характер и не засяга правата и интересите на заявителя, тъй като не препятства достъпа да информация, поради което този акт не представлява отказ (изричен или мълчалив) да се предостави търсената информация, следователно не подлежи на съдебен контрол. С определение № 29256 от 21.07.2026 г. по адм. дело № 6867/2026 г. по описа на АССГ, съдът е оставил без разглеждане жалбата на К. Ч. К. срещу мълчалив отказ на кмета на Столична община – район „Красно село“ да се произнесе по депозирано от него заявление за достъп до обществена информация с УРИ 1776680142/20.04.2026 г. и е прекратил производството по делото. Съдът е изложил подробни доводи за недопустимост на жалбата, както и приложението на чл. 159, т. 1 от АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, пето отделение, приема, че административният съд правилно и обосновано е достигнал до извод за недопустимост на жалбата. От съдържанието на писмо, рег. № РКС26-ПД01-11 от 05.05.2026 г. имплицитно се извежда приложимостта на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, съгласно която когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. Именно препращането на заявлението е релевантното обстоятелство, което обуславя липсата на подлежащ на обжалване административен акт, в случая твърдяния от жалбоподателя мълчалив отказ. Копие от писмо, рег. № РКС26-ПД01-11 от 05.05.2026 г. е изпратено и на самия жалбоподател, т.е. изпълнено е и задължението по чл. 32 от ЗДОИ заявителят да бъде уведомен за препращането. А дали първоначално сезираният орган разполага с исканата информация е обстоятелството, което не подлежи на съдебна проверка, както правилно е приел АССГ. Доколкото кметът на район „Красно село“, Столична община е препратил заявлението на друг орган, който разполага с търсената информация, то не може да се приеме, че е налице формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК по подаденото от К. К. заявление, поради което доводите, наведени в частната жалба се явяват неоснователни. Като е приел, че подадената жалба е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане, АССГ е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на основание чл. 143 от АПК, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро, определено по реда чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение