Решение № 3593 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 229/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. К. Д., [ЕГН], от гр. Петрич срещу Решение № 2880 от 18.06.2025 г. на Административен съд – Благоевград по адм. дело № 585/2025 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Д. К. Д. срещу Отказ № 314р-6582 от 20.03.2025 г. на началника на Районно управление (РУ) – Петрич при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Благоевград, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), му е отказано издаването на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. Касационният жалбоподател – Д. К. Д., счита обжалваното решение за неправилно, като издадено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните в хода на съдебното и административно производство доказателства непълно и превратно, като не е съобразил релевантни факти, включително данни за предходни незаконосъобразни действия на административния орган и твърдения за предубеденост спрямо касатора и неговото семейство. Сочи, че съдът неправилно е възприел фактическа обстановка, като е омаловажил значението на данните за извършено нападение и произтичащата от него реална заплаха за живота и здравето на член на семейството на касатора, както и отражението на тези обстоятелства върху преценката за наличие на основателна необходимост от самоотбрана. Излагат се съображения, че при постановяване на съдебния акт не е осигурена пълнота на доказателствената съвкупност и обективност при формиране на вътрешното убеждение на съда, което е довело до неправилни правни изводи и до потвърждаване на незаконосъобразен административен акт. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Претендира присъждане на сторени по делото деловодни разноски. Ответникът – ВПД началник на РУ - Петрич при ОДМВР - Благоевград, не се представлява и не изразява становище по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд приема от фактическа страна, следното: Производството по издаване на оспорения административен акт е започнало по Заявление, вх. № 314000-1750 от 17.02.2025 г. на РУ - Петрич, подадено от Д. К. Д., с искане да му бъде издадено разрешение за придобиване на един брой късо огнестрелно оръжие. Посочено е, че оръжието му е необходимо за „самоотбрана“ - следваща се от получени заплахи в миналото, извършено нападение срещу неговия брат и информация за бъдещо нападение върху заявителя с цел респектиране на брат му. Във връзка със заявлението е извършена проверка от полицейските органи, която е приключила с изготвени до началника на РУ – Петрич на Докладни записки, рег. № 314р-4490 от 24.02.2025 г., рег. № 4304 от 21.02.2025 г. и рег. № 4144 от 19.02.2025 г., в които е посочено, че е извършена справка в масивите на МВР за лицето Д. Д., като се установява, че от справка в СУИП - няма данни лицето да е регистрирано като извършител на престъпление; от справка криминалистическа и съдебна регистрация - няма данни, лицето да е извършител на престъпление от общ характер. В РУ - Петрич няма постъпила информация лицето Д. Д. да поддържа близки отношения с лица, представляващи оперативен интерес, както и да употребява упойващи и психотропни вещества. За Д. Д. няма данни да страда от психично заболяване и през последните три години да е настаняван в лечебни заведения и да е лекуван за употреба на наркотични вещества. Няма данни срещу лицето в последните три години да са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашно насилие. С Писмо, вх. № 314р-2726/14.03.2025 г. на началника на РУ – Петрич изпратено до Д. Д., получено лично от него на 18.03.2025 г., е указано, че в 3-дневен срок следва да посочи основателна причина за придобиване на огнестрелното оръжие. Наред с това са дадени и указания за документално окомплектоване на заявлението. В отговор, подаден на 19.03.2025 г., по отношение на указанието за мотивиране на необходимостта от оръжие, Д. Д. заявява, че реална заплаха за него и семейството му се следва от нападението на неговия брат от 22.11.2024 г. Мотивира необходимостта от оръжие, с нуждата от спокойствие, тъй като счита себе си и близките си застрашени и следва да му бъде предоставена възможност в случай на нападение да защити себе си и семейството си в условията на неотложна самоотбрана. Към отговора са представени изискваните от органа документи във връзка с указанията за документално окомплектоване на заявлението. С оспорения Отказ, рег. № 314р-6582 от 20.03.2025 г. на ВПД началник на РУ - Петрич към ОДМВР - Благоевград, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, е отказано издаването на разрешение за придобиване чрез закупуване на един брой огнестрелно оръжие на Д. Д.. При така установеното съдът приема от правна страна, че актът е издаден от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия. Счита, че административният акт съответства на изискванията за форма и съдържание, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. Излага подробно релевантната нормативна уредба и установява, че в случая не са налице лимитативно определените от законодателя условия за издаване на разрешението за придобиване на оръжие. Въз основа на представените по делото доказателства, първоинстанционният съд констатира, че не се доказва по категоричен начин, спрямо жалбоподателя или семейството му да са извършвани конкретни посегателства, като твърденията за отправяни закани, получени в периода между 22.11.2024 г. и 17.02.2025 г. и нападението срещу неговия брат, датирано от 22.11.2024 г., не обосновават извод за необходимост от оръжие за самозащита. Съдът е приел, че липсва ясно посочен източник на заплаха, както и достоверни доказателства за съществуването на потенциална такава, вкл. няма данни за сезиране на компетентните органи на МВР и/или прокуратурата от страна на Д., което води до извода, че същият не е в лично положение, предполагащо необходимост от оръжие за отблъскване на бъдещо нападение. Въз основа на горното съдът е прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е постановил решението си, основавайки се на законовите разпоредби и относимите доказателства по делото, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение,съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели така, както са посочени в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Снабдяването с огнестрелно оръжие за граждански цели в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага. Поради това доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. Законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното посочено от него основание, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно е изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице, и то в хода на административното производство, е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Д. е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е установил наличието на основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. В случая правило първоинстанционният съд е приел, че от страна на административния орган е изпълнено задължението му за уведомяване и предоставяне на срок на заявителя, в случай на установяване на нередовност, да отстрани констатираните недостатъците. Органът с Писмо, рег. № 314р-2726/14.03.2025 г. е указал на Д., в какво се състоят недостатъците на подаденото от него Заявление № 314000-1750 от 17.02.2025 г. като е предоставил срок на същия за отстраняването им. С отговор от 19.03.2025 г. Д. е изпълнил указанията на органа в цялост, предвид, което е неоснователно твърдението, че предоставения му срок е недостатъчен и правото му на защита е нарушено. Органът няма задължение да събира доказателства за обосноваване на причината за исканото разрешително, в това число доказателства за потенциална заплаха за сигурността на заявителя, нито да предполага кои именно конкретни причини са мотивирали лицето да подаде заявление. Твърдението, че издателят на акта е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не му е дал точни указания и подходящ срок за предоставяне на необходимите доказателства, които следва да установят, че отговаря на законовите изисквания, не съответства на закона. Неоснователни са и доводите на касатора сочещи твърдения за предубеденост и специално негативно отношение от страна на органите в РУ - Петрич към него и семейството му. Представените в касационното производство Решение № 368 от 08.11.2023 г. по АНД №67/2019 г. на Районен съд - Петрич и Решение № 2020 от 08.11.2023 г по АНД № 569/2023 г. на АС - Благоевград са неотносими към предмета на спора. Д. Д. е посочил необходимост от самоотбрана и именно това основание е следвало да докаже както пред органа, така и пред съда, с конкретни факти и доказателства. Фактите, на които се основава твърдението за основателна причина за самоотбрана, трябва да са такива, че да дават възможност да се направи разумно обосновано предположение за необходимостта от самоотбрана. Твърдението на Д., че оръжието му е необходимо за самоотбрана, поради отправяни заплахи срещу него и семейството му, както и нападение на брат му е необосновано и недоказано, доколкото липсват данни за реална опасност или реална заплаха за здравето и живота му по смисъла на специалния закон. Осигуряване на превантивни мерки за защита също не е основание за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. В тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. В настоящия случай от ангажираните доказателства не се доказва по безпротиворечив начин заявената необходимост от издаване на исканото разрешение. Неоснователни са доводите на касатора, че съдебният състав на АС - Благоевград неправилно не е допуснал разпит на свидетели, тъй като фактите, които се иска да бъдат доказани, не се установяват със свидетелски показания. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не съставляват изложените от лицето аргументи. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се възприема от настоящата инстанция. Правните изводи на административния съд са обосновано формирани въз основа на данните от приобщените по делото доказателства, правилно обусловили фактическите установявания на съда относно правнозначимите по спора факти и обстоятелства, по отношение на които са издирени относимите правни норми, които видно от мотивите на решението са тълкувани и приложени от съда правилно. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани, с оглед на което и такива не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,