Решение № 479 от 30.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 113/2011 г.

Решение № 479 от 30.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 113/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Ж. срещу решение № 1449 от 29.11.2010 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 1267 от 2010 г., с което е отменено решение № 1223 от 09.04.2010 г. по гр. д. № 7055 от 2006 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено ново решение за признаване за установено по предявения от М. Я. М., Н. Я. К. и В. Я. П. срещу Е. Г. Ж. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), че Е. Г. Ж. не е собственик на поземлен имот № 134 с площ от 600 кв. м. по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание "Б. дере" в землището на [населено място] при граници: от две страни- път и имоти с идетнификатори № 5039510, № 5030472 и № 5030469. В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. В писмен отговор от 21.01.2011 г. ответниците по жалбата М. Я. М., Н. Я. К. и В. Я. П. оспорват същата и претендират за разноски. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответник по иска/, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по установителен иск за собственост с цена на иска над 5 000 лв., което е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК с определение на ВКС № 671 от 05.07.2011 г. по настоящото дело. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /следва ли, за да се приеме, че изградената постройка е "сграда" по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тя да е електрифицирана и водоснабдена, който въпрос касае тълкуването на понятието "сграда" по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и на понятието "постройка, предназначена за постоянно, сезонно или временно обитаване" по смисъла на § 1в, ал. 3, т. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ /настоящият състав на ВКС счита следното: В Тълкувателно решение № 2 от 13.09.2011 г. по гр. д. № 2 от 2011 г. на ОСГК на ВКС бе прието, че за да е сграда по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е нужно постройката да отговаря на строителните правила и норми, действали към датата на построяването й. Тоест, не е нужно да отговаря нито на нормата на чл. 157 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от 1977 г.(отм.), изискваща водоснабдяване и канализация на вилните сгради, нито на нормата на чл. 177, ал. 3 от същата наредба, изискваща определен брой помещения в постройките за сезонно ползване. В горепосоченото тълкувателно решение бе прието, че за да е сграда по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, е достатъчно постройката да е трайно прикрепена към земята и да е годна за постоянно, сезонно или временно обитаване по смисъла на § 1в, ал. 3, т. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ. В него обаче не е дадено разяснение на въпроса какви характеристики следва да има постройката, за да се приеме, че е годна за постоянно, сезонно или временно обитаване. Именно това налага тълкуването на горепосочената законова разпоредба. Настоящият състав на ВКС счита, че това дали към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ една постройка е била годна за постоянно, сезонно или временно обитаване следва да се преценява във всеки конкретен случай, според това дали постройката е била трайно прикрепена към земята /да не изградена от фургон, вагон, контейнер, каросерия, както изисква § 1в, ал. 3, т. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ/ и дали площта й и степента на завършеност са били достатъчни за задоволяване на нормалните ежедневни битови нужди на един човек- необходимо място за спане, за миене, готвене и др. подобни, наличие на вътрешна или външна тоалетна. Електрификацията на имота не е абсолютно необходима за постоянното, сезонно или временно обитаване на постройката, тъй като са налични други алтернативни на електрическия ток източници за осветление, отопление, готвене и др. Наличието на вода обаче е абсолютно необходимо за постоянното, сезонно или временно обитаване на постройката, тъй като обитаването само по себе си включва ползването на вода за пиене, за хигиенни нужди и готвене. Не е нужно обаче да е налице връзка на имота с централна водоснабдителна мрежа. Достатъчно е в мястото да е имало източник на вода /чешма, кладенец, цистерна или др./ или в близост до него да е имало воден обект, върху който всички граждани да имат право на водовземане и ползване по смисъла на чл. 41 от Закона за водите. С оглед на този отговор на поставения по делото правен въпрос, неправилно въззивният съд е приел, че постройката, която е била изградена в процесния имот, не е била годна за постоянно, сезонно или временно обитаване по смисъла на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, тъй като не отговаряла на строителните правила и норми да е водоснабдена и електрифицирана. Поради гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено. На основание чл. 293, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия- събиране на доказателства относно това дали към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ отбелязаната в кадастралния план от 1970 г. постройка в процесния имот е била годна за постоянно, сезонно или временно обитаване по смисъла на § 1в, ал. 3, т. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, така както е разяснен смисъла на тази разпоредба в настоящото решение. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение